Дж. Уорд - Освободена любов

Почувства се изключително вбесен, докато вървеше към имението през тунела. Заради глупавата ротационна система, която беше въвело Братството, тази вечер не можеше да излезе на лов и това не му харесваше. Предпочиташе да унищожава убийците на расата, отколкото да си седи на задника.

Но имаше и други начини да се уталожи непоносимата нервност.

Фюри влезе в кухнята с индустриални размери и замръзна на мястото си, сякаш озовал се пред ужасна катастрофа с кървави последствия. Краката му се заковаха за пода, дъхът му спря, сърцето му пропусна удар и после заблъска лудо.

Беше забелязан, преди да успее да се измъкне през страничната врата.

Бела, шеланът на неговия близнак, го погледна и го поздрави с усмивка:

— Привет.

— Здравей.

Тръгни си. Веднага.

Боже, колко хубаво миришеше тя.

Бела размаха ножа, с който режеше от пуйката.

— Искаш ли да направя сандвич и за теб?

— Какво? — попита той като пълен идиот.

— Сандвич — посочи тя с ножа към хляба, почти празния буркан с майонеза, доматите и марулята. — Сигурно си гладен. Не яде много при последното хранене.

— Ами, не, не съм… — Стомахът му сложи край на лъжите, като изкъркори зверски. Мръсник.

Бела поклати глава и се зае отново с пуйката.

— Вземи си чиния и седни.

Това беше последното, от което имаше нужда. По-добре да го погребат жив, отколкото да остане сам с нея в кухнята, докато тя му приготвя храна с красивите си ръце.

— Фюри — рече тя, без да го погледне, — чиния и сядай. Веднага.

Той се подчини, защото макар да произлизаше от семейство на бойци и да беше член на Братството, и тежейки с поне петдесет килограма повече от Бела, спрямо нея беше слаб и безсилен. Шеланът на близнака му. Бременната шелан на близнака му не беше жена, на която Фюри можеше да откаже нещо.

Сложи чинията си до нейната и седна от другата страна на гранитния кухненски плот, като си каза, че не трябва да поглежда към ръцете й. Всичко щеше да бъде наред, ако не отправяше поглед към дългите й елегантни пръсти с къси полирани нокти и начина, по който…

По дяволите!

— Честна дума — заговори тя, докато режеше още от пуйката, — Зейдист ме иска голяма колкото къща. Ако продължава с настояванията си да се храня така още тринайсет месеца, скоро няма да се побирам в басейна. Вече едва си закопчавам панталоните.

— Изглеждаш добре. — Дявол да го вземе, тя изглеждаше изумително с дългата си черна коса, очи с цвят на сапфири и високото си стегнато тяло. Бебето в утробата й не личеше под широката риза, но бременността беше очевидна, заради блестящата й кожа и това, че ръката й непрекъснато се плъзваше надолу по корема.

Състоянието й не оставаше скрито също и заради загрижеността в погледа на Зи всеки път, когато беше около нея. Тъй като бременността при вампирите носеше голям риск както за майката, така и за плода, тя се смяташе за благословия, но в същото време и за проклятие за хелрена и неговата спътница.

— Добре ли се чувстваш? — попита Фюри. В крайна сметка Зи не беше единственият, който се тревожеше за нея.

— Доста добре. Уморявам се, но не е нещо страшно. — Тя облиза върховете на пръстите си и взе буркана с майонеза. Заобира останалото в него и ножът започна да издава звук, сякаш тя подрусваше вътре монета. — Зи ме вбесява. Отказва да се храни.

Фюри си спомни вкуса на кръвта й и отклони поглед, защото почувства как кучешките му зъби се удължават. Нямаше нищо възвишено в това, което изпитваше към нея, абсолютно нищо, и като мъж, който винаги се беше гордял с честната си природа, не намираше, че чувствата му съответстват на принципите му. А и изпитваното от него не срещаше взаимност. Беше го нахранила един-единствен път, защото той се нуждаеше отчаяно от това, а тя беше жена с чиста кръв. Причината не беше, че тя изпитваше потребност да се погрижи за него, нито пък копнеж.

Всичко това беше запазено за близнака му. Той беше грабнал сърцето й още първата вечер, в която се бяха срещнали, и съдбата бе отредила именно тя да го избави от ада, в който се намираше. Фюри може да беше спасил тялото на Зи от цял век кръвно робство, но Бела беше тази, която възкреси духа му.

Което, разбира се, му даваше още една причина да я обича. Искаше му се да имаше у себе си червен дим. Беше оставил запасите си горе.

— Ти как си? — попита тя, докато подреждаше тънки резени пуешко и листа от маруля. — Новата протеза още ли ти създава ядове?

— Малко по-добре е, благодаря. — Съвременните технологии бяха на светлинни години от възможностите преди век, но като се имаше предвид, че постоянно участваше в битки, липсващата част от крака му от коляното надолу беше източник на постоянни проблеми.