Дж. Уорд - Освободена любов

Бъч пъхна оръжието в канията му, прикрепена към сандъчето, с дръжката надолу.

— Не искам да страдаш…

— Повече няма да говорим по въпроса. — Ви притисна с пръст гърлото си, за да спре кръвта, течаща от раната, отворена от изработеното от него оръжие. Облиза я от ръката си, а в това време се отвори тайната врата откъм подземния тунел и Дупката се изпълни с мирис на океан.

Мариса се появи в обичайния си изряден вид, напомнящ Грейс Кели. С дългата си руса коса и перфектното като на модел лице тя беше всеизвестна красавица на расата и дори Ви, който не си падаше по нейния тип, неволно изпита топли чувства.

— Здравейте, момчета… — Мариса се спря и се загледа в Бъч. — Мили боже, какви панталони!

Бъч се намръщи.

— Да, знам, малко са…

— Ще дойдеш ли за момент? — Тя запристъпва заднешком по коридора, водещ към спалнята им. — Имам нужда от теб за около минута или по-точно десет минути.

Мирисът на възбудата на Бъч се усили невероятно и Ви знаеше отлично, че тялото му е готово за секс.

— Мила, можеш да ме имаш толкова дълго, колкото желаеш.

Докато излизаше от дневната, ченгето хвърли поглед през рамо.

— Много ми допадат тези кожени панталони. Кажи на Фриц, че искам петдесет чифта от тях. Спешно.

Останал сам, Вишъс се наведе над музикалната уредба и пусна „Музиката е моят Спасител“ на МИМ. Докато рапът бумтеше около него, си помисли как беше използвал този боклук да заглушава мислите на хората. Сега, когато виденията му бяха изчезнали и с всичкото онова четене на мисли беше приключено, използваше звуците, за да не чува как съквартирантите му се любят.

Ви потърка лице. Наистина трябваше да се махне. За кратко се беше опитал да ги убеди те да се изнесат, но Мариса настояваше, че Дупката е много „уютна“ и че й харесва да живее тук. Което вероятно беше лъжа. Половината от дневната беше запълнена с маса за футбол, спортният канал беше включен денонощно и от уредбата непрекъснато гърмеше рап. Хладилникът беше пълен с гниещи остатъци от заведения за бързо хранене. „Грей Гус“ и „Лагавулин“ бяха единствените налични напитки в къщата. Четивата се ограничаваха до спортни списания.

Така че със сигурност не беше уютно и приятно. Отчасти беше като стая в студентско общежитие и отчасти мъжка съблекалня, декорирана от Дерек Джетър 2 2 Прочут баскетболист от „Ню Йорк Янкис“. — Б.пр. .

Колкото до Бъч, когато Ви му предложи да направят малко разместване, ченгето го изгледа от другия край на дивана, поклати глава и отиде в кухнята за още „Лагавулин“.

Ви отказваше да приеме, че настояват да останат, защото се тревожат за него или някаква подобна глупост. Само мисълта за това го влудяваше.

Той се изправи на крака. Ако щяха да се разделят, инициативата трябваше да е негова. За беда идеята Бъч да не е тук непрекъснато беше… немислима. Настоящата мъчителна ситуация бе по-добра от подобно изгнание.

Погледна часовника си и реши, че би могъл да се отправи през тунела към голямата къща. Въпреки че всички останали членове на Братството живееха в каменното чудовище в съседство, там пак имаше куп свободни стаи. Може би трябваше да опита една от тях за няколко дни.

Тази мисъл накара стомаха му да се свие.

На път за вратата долови миризмата, разнасяща се от спалнята на Бъч и Мариса. Мисълта за случващото се там накара кръвта му да кипне и кожата му да настръхне.

Изруга наум, отиде до коженото си яке и извади клетъчния телефон. Докато набираше, топлината в гърдите му бе като във фризер, но поне почувства, че прави нещо по въпроса със своята обсебеност.

Отговори женски глас и той прекъсна поздрава, изречен с леко дрезгав глас.

— Тази вечер, по залез-слънце. Знаеш какво да облечеш и искам косата да открива врата ти. Какво ще кажеш?

В отговор тя измърка покорно:

— Да, мой леаж .

Ви затвори и метна телефона на бюрото, като наблюдаваше как той се спря в една от четирите клавиатури. Жената, която беше избрал за тази вечер, обичаше грубите игрички. И щеше да ги получи от него.

По дяволите, наистина беше извратен. До мозъка на костите си. Завършен и неразкайващ се перверзник, който по някаква причина беше станал прочут сред себеподобните си с особеностите си.

Беше абсурдно, но пък от друга страна вкусовете на жените винаги му се бяха стрували странни. За него репутацията му беше също толкова маловажна като използваните жени. Единственото, което имаше значение, беше, че винаги се намираше доброволка да го задоволи сексуално. Това, което се говореше за него, това, което жените искаха да вярват за него, беше като мастурбация за усти, които не можеха да си намерят по-добра тема.