Дж. Уорд - Освободена любов

Хана излезе от стаята и Джейн положи глава обратно на възглавницата си. Искаше да отиде да провери дали сестра й е добре, но сънят я пребори, преди да успее да предприеме нещо.

На следващата сутрин я събудиха нечии тежки стъпки, тичащи по коридора. Първо реши, че някой е изпуснал нещо, оставящо леке на килим, стол или покривка, но после чу сирена на линейка да приближава по алеята.

Джейн стана от леглото, погледна през прозореца и после подаде глава в коридора. Баща й говореше с някого на долния етаж, а вратата на стаята на Хана беше отворена.

Джейн мина на пръсти по персийския килим. Сестра й никога не ставаше толкова рано в събота. Явно наистина не беше добре.

Спря на прага. Хана лежеше в леглото с очи, вперени в тавана. Кожата й беше с цвета на снежнобелите чаршафи около нея. Не мигаше.

В отсрещния ъгъл на стаята, възможно най-далече от Хана, майка им беше седнала пред прозореца. Коприненият й халат с цвят на слонова кост се стелеше на пода около нея.

— Връщай се в леглото. Веднага.

Джейн се втурна обратно към стаята си. Докато затваряше вратата, видя баща си да се качва по стълбите с двама мъже в тъмносини униформи. Говореше авторитетно и тя различи думите вроден порок на сърцето .

Джейн скочи в леглото си и се зави през глава. Докато трепереше в мрака, се почувства много малка и уплашена.

Дъската не беше сгрешила. Хана нямаше да получи коледни подаръци и нямаше да се омъжи.

Но малката сестричка на Джейн удържа обещанието си. Тя наистина се върна.

— Изобщо не се чувствам добре в това.

Вишъс вдигна поглед от отрупаното си с компютри бюро. Бъч О’Нийл стоеше изправен насред дневната, облечен в прилепнали кожени панталони и с изражение: „Това шега ли е“ на лицето.

— Не са ти по мярка ли?

— Не в това е въпросът. Никого не искам да обидя, но приличам на някой от „Вилидж Пийпъл“. — Бъч разпери мускулестите си ръце. Светлината се отразяваше в голите му гърди. — Хайде, моля ти се!

— Предвидени са за бой, не за модно ревю.

— Също и шотландските поли, но да си ме виждал да развявам карета?

— Слава богу, не. Твърде кривокрак си за тях.

Бъч придоби отегчено изражение.

— Що не ме целунеш отзад?

Ще ми се , помисли си Ви.

Намръщи се и извади кесията си с турски тютюн. Приготви хартийката, сипа тютюн върху нея и докато си свиваше цигара, отново си напомни нещо за кой ли път напоследък. Бъч беше щастливо обвързан с любовта на живота си, а и дори да не беше, тази игра не я играеше.

Ви запали цигарата и вдиша, като се стараеше да не поглежда към ченгето, но безуспешно. Проклетото му периферно зрение все го подвеждаше.

Да му се не види, той беше един сбъркан перверзник. Особено що се отнася до тия впити панталони.

През последните девет месеца се беше сближил с Бъч повече, отколкото с всеки друг, когото беше срещал през тристате си години съществуване. Бяха делили общо жилище, бяха се напивали и тренирали заедно. Рамо до рамо бяха преминали през смъртни опасности и фатални пророчества. Беше помогнал на природните закони да се променят, за да го превърне от човек във вампир. После го бе лекувал, когато се беше захванал с враговете на расата им. Също така го беше предложил за член на Братството… и го беше подкрепил, когато се обвърза със своята шелан .

Докато Бъч крачеше наоколо в опит да посвикне с кожените панталони, Ви се взря в седемте букви, изписани със староанглийски шрифт на гърба му: МАРИСА.

Двете А-та бяха негово дело и се бяха получили доста добре, въпреки че ръката му беше треперила през цялото време.

— Не съм сигурен, че се чувствам добре с тях — заяви Бъч.

След церемонията по бракосъчетанието Ви беше освободил Дупката за остатъка от деня, за да осигури на щастливата двойка нужната уединеност. Прекоси двора на имението, затвори се в една стая за гости в голямата къща с три бутилки уиски и здраво се напи. Обаче така и не успя да достигне мечтаната цел да изпадне в безсъзнание. Безмилостната истина го беше държала буден: Ви беше привързан към съквартиранта си по начин, който много усложняваше нещата, но въпреки това не променяше нищо.

Бъч знаеше какво става. Та те бяха толкова близки, че можеше да чете Ви като отворена книга повече от всеки друг. Мариса също беше наясно, тъй като не беше глупава. И братята знаеха, защото с манталитета им на стари моми тези глупаци не оставяха никой да има тайни.

Всички го приемаха.

Не и той. Неспособен бе да понесе чувствата. Както и себе си.