Беше изгубил крака си… Точно така. Беше се простил с него, за да отърве Зи от онази откачена кучка Господарката му. Жертвата си струваше. Точно както си струваше да жертва щастието си, за да може Зи да бъде с жената, която и двамата обичаха.
Бела завърши сандвича с втора филия хляб и плъзна чинията му по плота.
— Ето.
— Точно от това имах нужда. — Наслади се на момента, докато забиваше предните си зъби в мекия, подобен на плът хляб. Докато преглъщаше, изпита радост, примесена с нотки на тъга, че тя беше приготвила тази храна за неговия стомах. И го беше направила с известна доза обич.
— Радвам се. — Тя се зае със собствения си сандвич. — От ден или два се каня да те питам нещо.
— Така ли? Какво?
— Както знаеш, работя заедно с Мариса в Убежището. Наистина е чудесна организация, пълна с прекрасни личности. — Последва дълга пауза, която го накара да се напрегне. — Както и да е. Имаме нова социална служителка за консултации на жените и децата им. — Тя прочисти гърлото си и обърса уста със салфетка. — Наистина е прекрасна. Сърдечна и забавна. Чудех се дали…
О, боже.
— Благодаря, но не.
— Наистина е симпатична.
— Не, благодаря. — Усети как кожата му настръхва и започна да се храни, сякаш го гонеха.
— Фюри, знам, че не е моя работа, но защо избягваш контакти с жени?
По дяволите.
Забърза се със сандвича още повече.
— Моля те, да сменим темата.
— Заради Зи е, нали? Никога не си бил с жена заради неговото минало.
— Бела, моля те.
— На повече от двеста години си и е време да започнеш да мислиш за себе си. Зи никога няма да бъде напълно нормален и никой не го осъзнава по-добре от мен и теб. Но вече е по-стабилен и ще се подобри с течение на времето.
Това беше истина, стига Бела да оцелееше след бременността си. Докато тя не приключеше с раждането в добро здраве, брат му не беше в безопасност. Същото се отнасяше и за Фюри.
— Моля те, позволи ми да ви запозная.
— Не. — Фюри скочи на крака и задъвка като крава. Маниерите при хранене бяха от значение, но този разговор трябваше да приключи, преди главата му да експлодира.
— Фюри…
— Не искам жена в живота си.
— Ще станеш прекрасен хелрен , Фюри.
Той обърса устата си с кърпата за чинии и изрече на Древния език:
— Благодаря за храната, приготвена от твоите ръце. Благословена вечер, Бела, любима на моя брат-близнак Зейдист.
Почувства се засрамен, задето не й помогна да почисти, но реши, че е за предпочитане пред това да получи аневризъм, и се измъкна през вратата към трапезарията. Беше стигнал до средата на дългата десет метра маса, когато почувства, че не му достига въздух. Дръпна един стол и се строполи на него.
Сърцето му препускаше лудо.
Когато вдигна поглед, забеляза, че Вишъс стои от другата страна на масата и се взира в него.
Боже!
— Малко си напрегнат, братко. — Двуметров на ръст и потомък на Блъдлетър, най-великия боец, Ви беше огромен мъж. С леденосините си очи, черната коса и ъгловатото си лице той можеше да мине за красавец, но козята брадичка и страховитите татуировки на слепоочието му придаваха зъл вид.
— Ни най-малко. — Фюри просна ръцете си на масата, като мислеше за червения дим, който щеше да вдиша, веднъж да се добереше до стаята си. — Всъщност се канех да те потърся.
— Така ли?
— Рот не хареса настроението, което цареше на събранието тази сутрин. — Което беше меко казано, тъй като Ви и кралят бяха свършили на нож при няколко разисквания и това не беше единственият спор в дневния ред. — Извадил ни е от схемата за тази вечер. Казва, че имаме нужда от почивка.
Ви изви вежди с вид на по-умен от двама Айнщайновци. Излъчването му на гений не беше без покритие. Той говореше шестнайсет езика, беше създал редица компютърни игри, за да имат с какво да се развличат, и можеше да рецитира двайсетте тома на Хрониките наизуст. Правеше Стивън Хокинг да изглежда като кандидат за ученик в техникум.
— Всички ли? — попита Ви.
— Да, канех се да отскоча до „Зироу Сам“. Искаш ли да дойдеш?
— Вече имам нещо организирано.
О, да. Неконвенционалният сексуален живот на Ви. Двамата с него се намираха на двата противоположни края на сексуалния спектър. Той не знаеше нищо, Вишъс от друга страна беше опознал всичко възможно, и то в екстремните му изяви, бе стъпвал и на неотъпкани пътеки, и на аутобана. Това не беше единствената разлика между тях. Като се замислеше, едва ли имаха нещо общо.
— Фюри?
Насочи вниманието си обратно към разговора.
Читать дальше