Дж. Уорд - Освободена любов

А и свещите можеха да бъдат използвани за други цели, освен за осветление.

Отиде до бара, сипа си малко „Грей Гус“ и се облегна на късата страна на плота. Имаше такива сред посетителките, които смятаха сношението с него за вид ритуал, други можеха да бъдат задоволени единствено от него. Но повечето искаха да разберат как се съчетават болката и сексът.

Типът изследователки го интересуваше най-малко. Обикновено не издържаха и се налагаше да използват спасителната дума или жест, които им подаваше в средата на сеансите. Винаги ги пускаше да си тръгнат с охота. Сълзите им не бяха негова грижа. В девет от десет случая пожелаваха да се върнат, за да опитат отново. Щом се пречупваха така лесно първия път, вероятно щяха да го направят отново, а той нямаше намерение да ги учи как да живеят.

Тези, които можеха да го понесат, се обръщаха към него с леаж и го ценяха. Не че даваше и пет пари за уважението им. Той трябваше да задоволи нуждите си и техните тела бяха оръдието за това. Точка по въпроса.

Отиде до стената, взе една от дългите стоманени вериги и я прекара през пръстите си брънка по брънка. Въпреки че беше садист по природа, никога не нараняваше покорните си. Задоволяваше садистичните си потребности, като убиваше лесъри .

Целта му бе да контролира съзнанието и тялото им. Това, което им причиняваше, сексуално или по друг начин, казаното от него, дрехите, които ги караше да обличат… Всичко беше внимателно обмислено, за да се получи желаният ефект. Разбира се, че имаше и болка, и да, случваше се да плачат от страх и безпомощност. Но го молеха за още.

И той им го даваше, ако имаше желание.

Загледа се в маските. Винаги им слагаше маски и не им позволяваше да го докосват, освен ако той не им кажеше къде и как точно. Ако се случеше да изживее оргазъм по време на сеансите, което беше изключение, покорните му бяха истински горди. Ако се хранеше, то беше само защото се налагаше.

Никога не ги унижаваше, нито ги караше да правят гадостите, по които знаеше, че си падат някои доминанти. Но никога не ги и утешаваше и сеансите протичаха единствено по неговите правила. Казваше им кога и къде и ако някоя от тях предявеше глупави претенции, си тръгваше. Завинаги.

Погледна часовника си. Вдигна скрилия апартамента мис . Жената, която очакваше тази вечер, можеше да го намери, защото беше пил от нея преди два месеца. Когато приключеха, щеше да се погрижи да й отнеме спомените за това, къде е била.

Но тя щеше да си спомня случилото се. Следите от секса им щяха да са по цялото й тяло.

Когато жената се материализира на терасата, той се обърна. През плъзгащите се врати се виждаше анонимна сянка, облечена в кожено бюстие и широка черна пола. Косата й беше прибрана в кок на върха на главата точно според неговото желание.

Тя умееше да чака. Знаеше, че не бива да чука.

Ви отвори вратата с мисълта си, но тя също така знаеше, че не може да влезе, преди да е поканена.

Долови аромата й. Беше много възбудена.

Зъбите му се оголиха, но не защото проявяваше интерес към влагата между краката й. Имаше нужда да се нахрани, а тя притежаваше вени, от които той можеше да пие. Чиста биология, никаква магия.

Ви протегна ръка и я повика с пръст. Тя се приближи. Цялата трепереше, точно както и трябваше. Той беше в свадливо настроение.

— Свали полата — нареди. — Дразни ме.

Тя незабавно разкопча ципа на дрехата и я остави да се свлече на пода в купчина от сатен. Отдолу носеше черни чорапи с дантела в горния край и черни жартиери. Нямаше гащички.

Хмм… Да. Щеше да свали чорапите от бедрата й с кинжала. Но чак после.

Ви се приближи към стената и взе една маска. Избра такава с един отвор. Ако искаше въздух, щеше да се наложи да диша през устата.

Хвърли я към нея и каза:

— Сложи я. Веднага.

Тя покри лицето си, без да продума.

— Качи се на масата.

Не понечи да й помогне. Само я наблюдаваше. Знаеше, че тя щеше да се справи някак. Винаги успяваха. Жени като нея неизбежно намираха пътя до неговата маса за изтезания.

За да убие времето, извади от джоба си ръчно свита цигара, сложи я между устните си и взе една от черните свещи. Докато палеше цигарата, се загледа в горещия восък около фитила.

Провери докъде беше стигнала жената. Отлично. Беше легнала по гръб с разтворени ръце и крака.

Завърза я и знаеше точно откъде щеше да започне тази вечер. Държеше свещта в ръка, когато се приближи към нея.

Под светлините на спортната зала на Братството Джон Матю зае позиция и се съсредоточи върху противника си за тренировки. Двамата често бяха наричани клечки, тъй като бяха слаби и почти безплътни. Беше лесно да бъдат наранени. Както и всички други, които не бяха минали през преобразяването.