Дж. Уорд - Освободена любов

Отпи голяма глътка от чашата си. В наситената тишина, последвала перверзните му занимания, в съзнанието му се заредиха безброй чувствени образи. Това, на което беше станал свидетел преди седмици и сега си припомняше, беше видял случайно, но си беше присвоил сцената като някой джебчия и запази спомена, въпреки че не му принадлежеше.

Преди седмици беше видял Бъч и Мариса… да лежат заедно. Беше се случило по време на карантината на ченгето в клиниката на Хавърс. В ъгъла на болничната стая имаше монтирана камера и Ви ги беше наблюдавал на монитора. Тя носеше рокля в ярък прасковен цвят, а той — болнична нощница. Целуваха се дълго и страстно, а телата им бяха готови за секс.

Ви бе гледал със сърце в гърлото как Бъч се претърколи, за да се озове върху Мариса. Нощницата му се бе отворила и разкрила раменете, гърба и бедрата му. Докато ритмично си проправяше път, гръбнакът му се бе извил, тя бе сграбчила задника му и бе впила нокти.

Двамата заедно бяха красива гледка. Нищо подобно на крайностите, типични за целия сексуален живот на Ви. Между тях имаше любов, интимност и… нежност.

Вишъс се отпусна и легна на матрака. Питието в чашата му се разплиска и едва не се разсипа. Чудеше се какво ли би било да прави секс по този начин. Дали изобщо би му харесало? Може би усещането щеше да е клаустрофобично. Не беше сигурен дали му се нравеше някой да го докосва по цялото тяло и да е напълно съблечен.

После се сети за Бъч и реши, че вероятно зависи с кого си. Ви покри лице със здравата си ръка и си пожела да се отърве от ада, в който се беше озовал заради чувствата си. Мразеше се заради тези мисли, заради привличането, което изпитваше, заради напразните надежди, заради познатото усещане за срам, което водеше след себе си смазваща умора. Цялото му тяло се изпълни с непоносимо изтощение. Опита се да се бори, защото знаеше, че това е опасно.

Този път не победи. Очите му се затвориха, въпреки че по гръбнака му полази страх и накара кожата му да настръхне.

По дяволите. Беше заспал.

Изпадна в паника и се опита да отвори очи, но беше прекалено късно. Клепачите му се бяха превърнали в каменни стени. Водовъртежът го засмука, без значение колко усилено се бореше да се спаси.

Изпусна чашата, която държеше в ръка. Чу как тупна глухо на пода и се разби на парчета. Последната му мисъл беше, че и той е като счупената чаша с водка, неспособен да запази съдържанието си вътре в себе си.

Няколко пресечки на запад Фюри взе чашата си с мартини и се облегна на кожения диван в „Зироу Сам“. Двамата с Бъч бяха останали мълчаливи през трийсетте минути, откакто бяха пристигнали, и наблюдаваха хората наоколо от масата, запазена за Братството.

А Бог беше свидетел, че имаше много за гледане. На дансинга от другата страна на водната стена под звуците на техно музиката човеците се носеха на вълните на екстази и кокаин и вършеха мръсотии, облечени в дизайнерските си дрехи. Членовете на Братството никога не ходеха там. Тяхното място беше във ВИП зоната. Масата им се намираше в дъното, близо до аварийния изход. Клубът беше добър за отмора и развлечение. Хората не ги закачаха, алкохолът беше със супер качество и местоположението на заведението беше в самия център на града, където Братството често ловуваше.

А и принадлежеше на роднина, сега, когато Бела и Зи бяха двойка. Ривендж, който управляваше клуба, й беше брат.

По стечение на обстоятелствата също така снабдяваше Фюри с наркотици.

Отпи голяма глътка от приготвеното в шейкър, а не разбъркано питие. Тази вечер щеше да купи още. Запасите му започваха да намаляват.

Една блондинка мина покрай масата им. Гърдите й подскачаха като ябълки под сребърните пайети. Двете полукълба на задника й и прашките й бяха на показ в прилепналата като пощенска марка пола. Тоалетът й придаваше вид на нещо повече от полугола.

Вулгарна може би беше думата, която търсеше той.

Така беше тук. Повечето от жените във ВИП залата бяха много близо до арест за ексхибиционизъм, но пък от друга страна те бяха или професионалният, или цивилният вариант на уличници. Проститутката стигна до съседното сепаре. За част от секундата той се зачуди какво би било с някоя като нея.

Беше се въздържал толкова дълго, че беше немислимо такова нещо дори да му минава през ума, а още по-малко да предприеме каквото и да било. Но може би щеше да му помогне да изтръгне Бела от съзнанието си.

— Нещо хвана ли ти окото? — попита Бъч провлечено.