Дж. Уорд - Сбъдната любов

Застанал пред щанда на чипс Лейс, Куин вдигна поглед към високо-говорителите, вградени в плочките по тавана.

— Да, прав съм и се мразя, че знам, че е той.

До него Джон Матю описа думи чрез езика на знаците:

— Откъде знаеш?

— Малкият нещастник е навсякъде.

За доказателство той посочи към поздравителна картичка, изобразяваща „Всичко се възстановява за четвърт час“. — Заклевам се, това хлапе е доказателството, че Антихристът идва.

— Може би е вече дошъл — каза Джон.

— Това би обяснило феномена Сайръс****.

— Правилно.

Докато Джон се върна към избора на храна, Куин огледа отново магазина. В четири сутринта дрогерията CVS беше напълно заредена със стока, ала пуста, с изключение на тях двамата и типът зад касата, който четеше брой на Нешанъл Енкуайърър*****, хапвайки Сникърс.

Без лесъри. Без шайката копелета.

Нищо за стреляне.

Освен образа Бийбър, който се виждаше.

— Ти какво ще си вземеш? — изписа Джон.

Куин сви рамене, без да прекъсва огледа. Като аструкс нотрум на Джон беше негова отговорност приятелят му да се върне здрав и читав в имението на Братството. Бе минала година от назначението му, всичко изглеждаше добре и…

Боже, Блей му липсваше.

Поклати глава и протегна невиждащо ръка. Когато погледна, видя, че е взел чипс с лук и сметана.

Зърна логото на „Лейс“ и картофа в близък план, а всичко, за което си мислеше, беше как с Джон и Блей прекарваха вечерите си у родителите на Блей — играеха на екс-бокс, пиеха бири и мечтаеха за по-доброто и по-голямото в живота след промяната.

За нещастие, по-доброто и по-голямото се оказа отнасящо само до телата им. Ала може би бе само негово мнение. Джон все пак беше щастливо обвързан. А Блей беше с…

По дяволите. Дори в мислите си, не смееше да изрече името на братовчед си.

— Готов ли си, Джей-мен? — попита остро.

Джон Матю взе пакет Доритос и кимна.

— Да вземем нещо за пиене.

Докато вървяха още по-навътре из магазина, Куин съжали, че не е в центъра на града, да се бие в тъмните улички срещу който и да било от главните им врагове. Като си почиваше в тези спокойни квартали, имаше време да помисли за…

Отново възпря мислите си.

Както и да е. Освен това мразеше да контактува с членове на глимерата , което беше взаимно чувство. За съжаление, членовете на аристокрацията полагаха неимоверни усилия, за да се върнат в Колдуел, и така Рот се оказваше затрупан с обаждания за предполагаемо видени убийци.

Като че ли лесърите нямаха друга работа освен да се шляят из овощните градини, потънали в зимен сън, или покрай басейните, завити с брезент.

Все пак обаче кралят не беше в състояние да каже на надувките да вървят по дяволите. Не и откакто Кор и шайката копелета бяха изстреляли куршум в кралското му гърло.

Предатели. Негодници. С малко късмет Вишъс щеше съвсем скоро да докаже без сянка от съмнение, че те бяха стреляли с пушката, използвана в опит да разфасова един от братята. И тогава, Братството щеше да им забие главите на колове и да ги подпали.

И щяха да открият кой от Съвета съюзничеше с новия враг.

Да, леснотия беше новото понятие в играта, така че веднъж седмично през нощта, всеки екип идваше в квартала, където той бе отраснал, чукаше по вратите и претърсваше наоколо.

Всички жилища — богати жилища, огромни и мрачни като музеи, го плашеха повече от най-пропадналите улички в центъра на града.

Потупване по ръката го накара да извърне глава.

— Какво има?

Джон изписа:

— Щях да те попитам същото.

— И?

— Стоиш тук. И си зяпнал… така де, знаеш.

Куин се смръщи, озадачен, после заизучава по-отблизо щанда пред него. И тогава мозъкът му напълно излезе от строя, всичката му кръв в главата изтече.

— О, ъм, да… ъъъ… — По дяволите, да не би някой да беше включил нещо да топли? — Ъм…

Биберони. Бебешко мляко. Лигавници. Накрайници за биберони. И някаква смахната машинка…

О, по дяволите, та това беше помпа за гърди.

Куин се завъртя на сто и осемдесет градуса така бързо, че се озова лице в лице със стена от памперси, висока два метра, подскочи назад, само за да кацне в Бебеландия и да рикошира в космическото пространство Новородени, благодарение на омекотените пелени А+Д. Или каквото по дяволите беше.

Бебе. Бебе. Бебе…

О, добре. Като по чудо намери пътя до касата.

Като плъзна ръка в джоба на коженото си яке, Куин извади портфейла си, после протегна ръка зад себе си да вземе снаксовете.