Дж. Уорд - Сбъдната любов

Брат му, от друга страна, беше шибана звезда, с идеална физика, първороден син, подготвен да продължи рода чрез съвкупление при благоприлични условия, без нежност, без страст — с женска, която родителите му щяха да изберат.

По дяволите, дори яйцеклетката, която щеше да оплоди със спермата си, вече бе избрана. Щеше да му — или по-скоро „ѝ“ — я даде скоро, щом преминеше преобразяването си.

— Как се чувстваш, сине? — попита баща им с колеблив глас.

— Изморен, сър — отвърна дълбок глас. — Но това ще помогне…

Студени тръпки пробягаха по гърба на Куин. Това не беше гласът на брат му. Беше твърде нисък и гърлен. Твърде мъжки. Твърде…

Майчице, вече бе преминал преобразяването си.

Ботушите Ед Харди, които Куин носеше, най-сетне схванаха нареждането: да го поведат напред, за да зърне какво става в трапезарията. Баща му се беше настанил в креслото си при главното място на масата. Както обикновено. Майка му седеше в подножието на масата, мястото с изглед към кухнята. Както обикновено. Сестра му бе заела мястото срещу вратата — колебаеше се дали да оближе златния кант на чинията си, толкова бе гладна. Както обикновено.

Само мъжът с гръб към Куин се бе отклонил от стандартното ежедневие.

Лукас беше удвоил размерите си от деня, когато един доген се бе приближил до Куин, за да му каже да си стегне багажа и да замине при Блей.

Така, ето мотивът за внезапното му изгонване. Да приемем, че Куин беше повярвал, че баща му най-сетне бе склонил и изпълнил молбата му (заявена на всеослушание преди седмици). Но не, Лохстронг просто беше искал да разкара Куин от къщата, защото промяната щяла да посети Златното момче.

Брат му бе преспал с жена? От чия вена беше пил…

Лохстронг, който не притежаваше нищо от идеала за истински мъжки, протегна ръка и нетактично потупа предмищницата на Лукас.

— Така се гордеем с теб. Ти си… идеален.

— Точно така — с кадифен глас проговори майката на Куин. — Соланж, не намираш ли брат си идеален?

— Да, разбира се. Идеален.

— Имам нещо за теб — добави Лохстронг.

Той мушна ръка във вътрешния джоб на спортното си сако и извади кутия от черен велур с размерите на топка за бейзбол.

Майката на Куин започна да хлипа и попи сълзите с кърпичка.

— Това е за теб, скъпи мой сине.

Кутията се плъзна по бялата дамаска на покривката. Масивната ръка на брат му, цялата трепереща, се протегна, за да я вземе. Повдигна капака.

Куин беше застанал на метри зад брат си, така че зърна отблясък от злато.

На масата всички притихнаха.

Брат му погледна пръстена, очевидно поразен, докато майка им продължаваше да попива лицето си с кърпичка; дори баща им беше навлажнил очи. Сестра му си взе тайно хлебче от панера.

— Благодаря, сър — каза Лукас и надяна пръстена на показалеца си.

— Става ти, нали? — попита Лохстронг.

— Да, сър. Идеално.

— Тогава носим един и същи размер.

Ама разбира се.

В този миг баща им отклони поглед, като се надяваше движението на очните му ябълки да проясни зрението от влагата в очите.

Тогава забеляза Куин, който стоеше и надничаше в трапезарията.

Разпознаването проблесна в очите му. Хич не беше от сорта „хей, как си, приятелче“ или от „о, слава на Скрайб Върджин, другият ми син се прибра у дома“. По-скоро беше поглед като когато се разхождаш по моравата и забележиш, че си настъпил кучешко лайно.

Лохстронг върна вниманието си върху семейството, игнорирайки Куин.

Явно последното нещо, което Лохстронг желаеше, бе така важен за семейната история момент да бъде съсипан. Навярно заради това той се въздържа — за пръв път — да не раздвижи ръце в символа за отблъскване на уроки. Обикновено всеки член на домочадието изпълняваше този ритуал в мига, когато Куин се появеше. Не и тази вечер. Татенцето предпочиташе другите да не научат за проклетата му поява.

Куин се обърна и нарами сака. Започна да изкачва стълбите към стаята си. Обикновено мамен предпочиташе той да го прави по служебното стълбище, но за да стане това, Куин трябваше да мине през цялата „любов“ в трапезарията.

Стаята му бе възможно най-далеч от тези на другите, в дъното, вдясно. Често се беше чудел защо семейството му направо не бяха стигнали до не толкова учудващата крайност, като го изпратят направо в крилото на догените. Е, сигурно щяха да го сторят в случай, че някой от персонала си подаде оставката.

Влезе и заключи вратата. Хвърли сака на голия под и седна на леглото. Загледан в единствения багаж, който притежаваше, осъзна, че трябва да пусне прането възможно най-скоро, тъй като в сака имаше и мокър бански.