Дж. Уорд - Сбъдната любов

Кралицата заговори.

— Нямаш вина тук, Фриц. Изобщо. Ние просто се тревожим за нея.

Блей извади телефона си.

— Има джипиес на автомобила, така че всичко ще бъде наред. Просто ще се обърна към Ви и той ще може да ни каже местонахождението й.

След като изпрати съобщението, кралицата вдъхна още увереност на иконома и Блей се помота наоколо, докато чакаше отговор.

Десет минути по-късно? Нищо. Което означаваше, че братът със специалните технически умения беше по работа в центъра на града.

Петнадесет минути.

Двадесет.

Дори се обади и не получи отговор. Значи можеше само да предполага, че някой кървеше или че телефонът на Ви е пострадал по време на бой.

— Куин не е във фитнеса? — каза, въпреки че на този въпрос вече бе отговорено.

Бет сви рамене.

— Не и когато аз проверих.

Блей набра набързо, намери Елена и миг по-късно беше информиран, че залата за тренировки е празна, Лукас спеше и нямаше никого на басейна или на баскетболното игрище.

Мъжът не беше в къщата. Нито на полето, защото не беше на смяна. Оставаше едно възможно място.

— Аз знам къде е, — каза Блей рязко. — Ще отида да го взема, докато чакаме Ви да провери.

Въпреки всичко тази жена носеше малкото му — значи ако беше отишла сама по големия свят, той имаше право да открие местонахождението й. И разбира се, може би Куин знаеше тя къде е, ала Блей имаше чувството, че той не знае: трудно е за вярване, че би оставил телефона си в стаята, ако беше наясно, че тя е навън с колата. Щеше да иска по някакъв начин да е във връзка с нея.

По тази логика защо бе зарязал телефона си? Не беше присъщо за него.

Освен ако не си е мислел, че Лейла е добре… и не е искал да бъде обезпокояван.

Чудесно.

Като се върна обратно до стаята си, Блей си взе оръжие — защото не знаеш кога ще ти потрябва — и палто, което да прикрива единствено железното му оръдие. След това спринтира по стълбите и излезе от вестибюла… и се дематериализира в нощта.

Прие форма на задния паркинг на Желязната маска и когато стигна задната врата на клуба, удари звънеца и показа лицето си на камерата. Хекс отвори вратата.

— Хей, — каза тя, като го прегърна набързо. — Как я караш? Отдавна не сме се виждали тук.

— Търся…

— Аха, той е на бара.

Разбира се, че беше.

— Благодаря.

Блей кимна на охранителите, Големия Роб и Мълчаливия Том, и си проправи път покрай персонала към същинската част на клуба. Докато се промушваше покрай крайната част, басът на музиката се усещаше право в гръдния му кош — или може би това бяха ударите на сърцето му.

Ииии ето го и него: въпреки че там имаше около стотина души, струпани около бара, за него Куин бе като неонова табела, откроявайки се от останалите. Боецът стоеше на самия край с гръб към Блей, лактите му бяха подпрени върху черното полирано дърво, главата му висеше ниско.

Блей въздъхна с ругатня на уста, докато си мислеше, ето ги и двамата, пак в самото начало. И да, преди той дори да приключи с нещата, една жена се приближи, тялото й се плъзна по Куин, ръката й — по рамото му, главата му се обърна, за да я погледне добре.

Блей знаеше какво следва. Един бърз поглед от горе до долу, бавна усмивка, няколко провлачени думи и двамата щяха да отидат към тоалетните…

Куин поклати глава и вдигна дланта си в знак на стоп. И макар че тя беше готова да прави второ впечатление, това й спечели само още едно игнориране.

Преди Блей да може да се раздвижи отново, един тип с коса до задника и чифт изпръскани с боя кадифени панталони се приближи. Усмивката му бе идеално бяла и слабото му тяло изглежда беше направено за акробатика.

В стомаха на Блей внезапно се забунтува гаденето — дори след като си напомни, че след последната им караница Куин нямаше да търси повече никога секс от него, така че защо да му пука кого чука той. А кой знае, мъжът сякаш практикуваше сексдрайв***…

Господин Ужасен костюм с удължената коса също получи подобна пренебрежителна реакция.

След което Куин отново просто насочи вниманието си право напред пред себе си.

Блей усети внезапна вибрация в джоба си, имаше получено съобщение на телефона. Извади го и видя, че беше от Бет: Всичко е наред, Лейла е добре и е вкъщи. Просто излязла да покара малко и ще погледа малко телевизия с мен.

Блей отвърна с „благодаря“ и отново прибра телефона във вътрешния си джоб.

Нямаше причина да остава и да занимава боеца с нещо, което вече беше свършено… макар че това бе възможността му да си върне за доставката миналата седмица.