— Загубих представа за времето. Но с Джикан почти свършихме. Изчакай, ако желаеш.
Накоя поклати глава отрицателно.
— Имам много работа, господарке. Изпрати момчето, когато приключите. Но не се бавете. Има решения, за които утре ще е късно.
Дойката се оттегли. Мара я чу как говори с Кейоке, който стоеше на пост в коридора, и пак насочи вниманието си към Джикан и урока по търговия. Посегна за нов свитък. Успя да направи коментар за баланса, без да има нужда от помощта на хадонрата.
— Може да нямаме войници, Джикан, но сме доста заможни, даже дори богати.
— Да, господарке. Сотаму остави изрядни сметки от годините, през които е служил на баща ти. Аз само следвам примера му. Реколтите от тиза бяха много добри последните три години, а болестта в равнинните провинции вдигна цените на всички зърнени култури, тиза, рийж, маза, дори милат. Само мързеливите управители карат тизата в Сулан-Ку, за да я продават там. Със съвсем малко усилия човек може да се свърже със зърнения консорциум и да продава в Равнинния град. — Дребният мъж въздъхна притеснено. — Господарке, не искам да обиждам класата ви, но познавам много лордове, които пренебрегват търговията. Въпреки това отказват на хадонрите и служителите да действат независимо. Затова ние търгувахме с големите домове и избягвахме градските търговци, където е възможно. Това ни донесе много добри печалби.
Хадонрата спря и разпери ръце. След това, окуражен от мълчанието на Мара, продължи:
— А животновъдите… са загадка. Пак не искам да обиждам, но северните лордове са много тесногледи в подбора на разплодни бикове. — Поотпусна се и сви объркано рамене. — Предпочитат бикове, които са свирепи, трудно управляеми, но имат много мускули, рият земята с крак и имат голям… — наведе засрамено очи, — голямо мъжко достойнство, пред едрите, от които ще изкараш хубаво месо, или кротките, които теглят много товар. Така че животни, които по-умен човек би кастрирал и заклал, се продават съвсем добре, а най-хубавите остават тук и хората се чудят как стадата ни са толкова качествени. Питат как месото на Акома може да е толкова вкусно, щом пазят само слабите бикове? Не разбирам подобно мислене.
Мара се усмихна, отпусна се може би за пръв път, откакто бе напуснала храма.
— Тези благородници търсят животни, които отразяват собственото им его. Аз нямам такива нужди. И тъй като не искам да ме сравняват с добитъка, може да продаваш бикове и крави, без да се съобразяваш доколко чертите им съвпадат с моите. — Джикан се опули за миг, преди да осъзнае, че тя се шегува, а после се засмя заедно с нея. — Добре си се справил.
Той я засипа с благодарности, сякаш беше свалила огромен товар от плещите му. Очевидно се наслаждаваше на отговорната си позиция и се притесняваше, че новата господарка може да го смени. Беше двойно зарадван да установи, че не само ще продължи като хадонра, но и че Мара цени усилията му.
Мара беше наследила управническия нюх на баща си, макар тепърва да започваше, и разбираше, че разполага с компетентен, даже талантлив управител.
— Твоите постижения в търговията носят чест на Акома не по-малко от храбростта на войниците — каза тя. — Сега ме остави и се върни към задълженията си.
Хадонрата се поклони толкова ниско, че челото му докосна пода. Жест, който не се изискваше от човек в неговата позиция.
— Къпя се в светлината на похвалите ти, господарке.
Надигна се и излезе, а една слугиня се появи, за да събере разпилените по пода свитъци. Накоя влезе, разминавайки се с хадонрата. Следваха я още слуги с подноси с храна и напитки. Мара въздъхна. Ако можеше да превърне престараващата се домашна прислуга във войници…
Накоя се поклони и приседна, преди момичето да понечи да я отпрати, и заговори през дрънченето на подносите и суетенето на сервиращите слуги:
— Нима господарката ще работи цяла сутрин, без да хапне? — Старите тъмни очи се свиха критично. — Отслабнала си, откакто замина за манастира. Някои мъже ще те намерят за кльощава.
Мара все още премисляше разговора с Джикан и отвърна разсеяно:
— Постарах се да науча възможно повече за собствеността и владенията. Справила си се добре с избора на Джикан, Накоя. Спомням си Сотаму с привързаност, но този мъж е майстор на търговията.
Лицето на Накоя омекна.
— Позволих си това, господарке, защото беше важно да се действа решително и бързо.
— Добра работа. — Мара огледа поднесената храна. Миризмата на пресен хляб от тиза събуди апетита й. Тя посегна, намръщи се и добави: — Не съм кльощава. Храната в манастира не беше чак толкова скромна. — Отхапа, задъвка замислено, след това вдигна поглед към непоклатимата дойка. — Какво трябва да се свърши?
Читать дальше