Реймънд Фийст - Дъщеря на Империята

— А аз щях да го спра — отвърна равнодушно Кейоке.

Мара изгледа остро и свекъра и командира си и каза:

— И щяхте да свършите работата на Джингу. — Поклати глава. — Вината е моя. Трябваше да се сетя, че тревогите на дядото от Анасати може да доведат до война. Но няма защо да се боиш, Текума. Внук ти е в безопасност… Джингу загина от собствената си ръка.

Текума я изгледа сепнато.

— Но…

— Знам, че не си получил известие. За съжаление на Анасати, „твоят източник“ също е мъртъв. — При тази новина Текума присви очи. Очевидно жадуваше да научи как Мара е разбрала за Теани, но не каза нищо. Тя пък му сервира последната новина. — Изместихме празненството на Военачалника тук, Текума. Ти беше единственият отсъстващ и сигурно ще искаш да поправиш това, като останеш следващите два дни, нали? Е, ще се наложи да ограничиш почетната си стража до петдесет човека, като всички останали.

Старият лорд кимна и я изгледа с нещо като възхищение.

— Добре че не видяхме войниците на Минванаби на хълма, Мара. — Погледна решителния воин до нея и добави: — Твоят командир щеше да е принуден да се предаде бързо, докато повечето от войската ми отблъсква армията на Джингу. Не бих искал подобно нещо.

Кейоке не отговори, а се обърна към Люджан, който стоеше в края на първата редица. Люджан на свой ред даде сигнал на друг войник. Мара гледаше с интерес, а Кейоке й обясни:

— Мисля, че е време стоте воини на чо-джа, които дебнеха в засада, да се върнат в кошера си. Ако прецениш, че е подходящо, ще освободя и нашите бойци.

Мара успя да не се засмее на смаяното изражение на Текума, който току-що бе научил за засадата на сто чо-джа, и каза:

— Добре, но остави почетен ескорт за гостите.

Командирът отдаде чест и се отдалечи, а Мара се обърна към Текума.

— Дядо на сина ми, когато се оправиш с войските си, заповядай вкъщи като гост. — После нареди на носачите да тръгват.

Текума я изгледа как заминава. Омразата заради смъртта на Бунто за миг се смени с възхищение. После погледна приближаващата колона гости и почти се зарадва, че не той трябва да мисли за настаняването, изхранването и забавленията им.

Дребният хадонра, май се казваше Джикан, сигурно щеше да се побърка.

Но Джикан не се побърка. Беше чул, че Мара се връща, от един търговски куриер. Мъжът бе казал, че много баржи, сред които бяло-златистата на Военачалника, са пристанали в Сулан-Ку. В паниката хадонрата бе забравил да извести Кейоке и воините, но пък бе събрал всички — работници, роби и занаятчии — да защитят Аяки, ако Анасати успеят да пробият. Така че нямаше проблеми да ги насочи за работа в кухните.

Засвириха тръби, забиха барабани и Алмечо, вторият най-могъщ човек след император Ичиндар, пристигна официално в имението на Акома.

Мара се поклони изискано.

— Милорд, приветствам те в моя дом.

Военачалникът на Цурануани също се поклони.

— Благодаря. Може ли обаче да бъдем малко по-неофициални… от предишния ни домакин? Целодневните празненства са уморителни, а и бих искал да поговорим насаме.

Мара кимна учтиво, нареди на Накоя да отведе облечените в черно магьосници в покоите им и след това тръгна с Военачалника към градината.

Четирима войници застанаха на пост — двама в зелено и двама в бялото на Имперската гвардия. Военачалникът спря до фонтана, свали шлема си, намокри побеляващата си коса с ръка и се обърна към лейди Акома.

— Трябва да те поздравя, момиче. През последните две години ти доказа, че си способен играч.

— Милорд, направих само това, което трябваше, за да отмъстя за баща си и брат си и да запазя съществуването на фамилията.

Алмечо се засмя някак горчиво.

— А какво мислиш, че е Играта, освен да оцелееш и да се отървеш от враговете си? Докато повечето само се суетят около един съюз или друг, ти неутрализира втория си най-опасен враг, като го превърна в, макар и колеблив, съюзник, и унищожи най-могъщия си противник. Ако това не е майсторска победа в Играта, не знам… — Поколеба се за миг. — Джингу бе станал твърде амбициозен. Мисля, че планираше да се отърве от трима противници. От теб, от лорд Анасати и накрая от мен. С Текума сме ти задължени, макар че ти не го направи заради нас. Трябва да ти кажа нещо обаче. Щях да позволя на Джингу да те убие, ако съдбата бе пожелала така. Все пак сега съм доволен, че оцеля ти, а не той. Но благоразположението ми е кратко. Никоя жена не е обличала бялото и златистото досега, но това не значи, че амбициите ти не са опасни, Мара от Акома.