Реймънд Фийст - Дъщеря на Империята

Мара не отговори. Беше ядосана, че не може да докаже истината. Погледна човека, който бе убил баща й и брат й и чиито предци носеха от поколения мъка на Акома, и каза студено:

— Честта на Минванаби виси на косъм, лорд Джингу. Един ден този косъм ще се скъса.

Джингу се изсмя високо и изобщо не обърна внимание, че идват още хора. Мара обаче си пое облекчено дъх, като видя Накоя и зад нея Алмечо и двамата облечени в черно Велики.

Военачалникът спря, огледа стаята и възкликна малко театрално:

— В името на боговете! Какво е станало тук? Като гледам, се е разразила буря.

— Нападение, милорд. Но не е много ясно кой кого е нападнал първи — отвърна Джингу не по-малко театрално. — Боя се, че няма да научим истината. Първата съветничка на лейди Мара ще излъже заради похвална, макар и погрешна лоялност, за да защити господарката си. Нейната дума срещу думата на Шимицу. Явно ще трябва да оставим нещата така.

Алмечо вдигна вежди със злобно неодобрение.

— Тъй ли? Мисля, че не бива да оставяме съмнения върху честта. За да не опетняваме името ти, да не говорим, че срамът би развалил рождения ми ден. Ще помоля спътниците ми да помогнат. — Обърна се към единия от облечените в черно мъже. — Елгахар, можеш да разкриеш какво е станало, нали?

Отвърна му безизразен глас:

— Разбира се, милорд. — Лицето на Джингу пребледня, а магьосникът продължи: — Може да докажем без съмнения кой лъже и кой казва истината.

Елгахар настоя за тишина.

Разговорите намаляха до шепот и накрая спряха съвсем. Шимицу — вече се беше свестил — седеше в краката на господаря си и гледаше Великия безстрастно.

Мара стоеше срещу тях с Накоя и Аракаси. Телохранителят й беше избърсал кръвта от лицето си, но не бе имал време да се измие. Неколцина от гостите бяха пратили роби да им донесат дрехите, за да не са по нощници, но повечето не се притесняваха от такива дреболии. Всички чакаха с нетърпение и любопитство демонстрацията на магията на Великия.

Луната грееше ярко над счупения парапет. Магьосникът бе окъпан от златистата й светлина.

Военачалникът застана зад лорд Минванаби и му зашепна нещо, а Джингу отвърна с пресилена усмивка. Никой не разбираше уменията на магьосниците и заклинанието за разкриване на истината изглежда го притесняваше. Магията можеше да уличи Мара в лъжа и родът Акома да бъде унищожен, но бе възможно и обратното.

Великият застана до вратата. Робата му се сливаше със сянката и само лицето и ръцете му се виждаха като бледа мъгла. Думите му обаче закънтяха със сила отвъд човешкото възприятие. Виновни, невинни — всички потръпнаха еднакво от тях.

— Намираме се на място, където е извършено насилие — каза Елгахар. — Напрегнатата страст създава ехо в паралелната реалност. Заклинанието ми ще призове това ехо във визуална форма и всички ще видим какво се е случило между служителите на Минванаби и гостенката, Мара от Акома.

За момент остана напълно неподвижен, после вдигна поглед към тавана. Разпери ръце и започна толкова тих напев, че дори най-близките до него не можеха да различат думите. Мара стоеше като вкаменена: заклинанието й действаше странно, сякаш някаква сила я бе докоснала и бе отделила част от духа й. Аракаси до нея като че ли усещаше нещо подобно.

В центъра на стаята, над разпилените възглавници, се издигна сияние. Мара гледаше с учудване как се появява нейно ефирно копие и сяда, по същия начин, както седеше тя, докато чакаше Теани. Прислужваше й блед призрак, изглеждащ като Накоя.

Гостите замърмориха смаяно. Накоя се извърна от образа си и направи знак срещу злото. Великият не й обърна внимание. Напевът му внезапно свърши и той вдигна ръце. Бледите фигури се раздвижиха.

Сцената се развиваше беззвучно, като отражение във вода. Мара видя как образът й проговаря, последва някакво движение при вратата. Великият остана неподвижен, докато Теани влезе и премина през тялото му, сякаш бе направено от въздух.

По-близките гости отстъпиха стреснато. Призракът на Теани не им обърна внимание, а отиде при Мара, седна на възглавниците и двете заговориха.

Мара се учуди колко спокойна изглежда. Дори сега, след като всичко бе свършило, сърцето й биеше като лудо, а дланите й се потяха. Ужасното колебание, което я притискаше тогава, се повтаряше. Но сега гостите, наблюдаващи магията на Великия, виждаха една уверена млада жена, която приема друга, от по-нисш ранг. За Мара беше лесно да разбере защо Теани се е вързала на блъфа, че разполага с доказателство, че е шпионка на Анасати.