Реймънд Фийст - Дъщеря на Империята

Останалите в стаята се раздвижиха бавно. Гледаха лейди Акома с респект — дори Алмечо. Никой не вярваше, че лорд Минванаби би изпратил служителите си да я убият просто така. А и магията на Великия бе разкрила последното действие от изключително сложния кроеж на Мара. Великолепен ход в смъртоносната Игра на Съвета. Лейди Акома бе преодоляла изключително неизгодната си позиция и отмъщаваше за почти пълното унищожение на рода си. Сега всички я поздравяваха мълчаливо за умението да победи врага си в собствения му дом.

Но Мара вече се бе научила да е непрекъснато нащрек, така че пристъпи напред, поклони се уважително на Военачалника и се усмихна по начин, който я правеше наистина красива.

— Милорд, съжалявам, че неволните ми действия хвърлиха сянка върху празненството за рождения ти ден.

Алмечо я изгледа с повече веселие, отколкото гняв.

— Ти не носиш никаква отговорност, лейди Мара. Джингу ще си плати дълга. Но подозирам, че още не е свършило. Поздравявам те за идеята да поискаш ескорт от младия лорд. Въпреки това може да срещнеш неприятности.

Мара загърби собствената си безопасност, впрегна целия си чар и заговори на онзи, който бе Гласът на императора.

— Милорд, случиха се твърде скръбни събития, за да може празненството да продължи тук. Десио може да не го осъзнава, но тъгата няма да му позволи да продължи с пируването в твоя чест. Наблизо има и други имения, но до моето се стига най-бързо по реката. Позволи ми да предоставя дома си за завършека на тържествата. Ако приемеш поканата ми, ще осигуря най-добрите забавления. — Мара си помисли за талантливите изпълнители на сватбата си. Те щяха да са готови да отвърнат на любезността й и да се появят бързо, а ако намереше и нови таланти за Военачалника, щеше да укрепи позициите си. Мнозина музиканти и художници можеха да си намерят покровители, което щеше да ги задължи към нея още повече.

Алмечо се засмя.

— Голяма хитруша си ти. — Очите му се присвиха. — Май ще трябва да те държа под око. Никоя жена досега не е обличала бялото и златистото, но ти… Дръзкото ти предложение ми харесва. — Алмечо повиши глас, та да го чуят всички. — Утре по изгрев се местим в земите на Акома.

След това се поклони и си тръгна заедно с магьосниците.

Мара веднага се превърна в център на вниманието. Вече не беше социално отритната и белязана за смърт, а призната от самия Алмечо участничка в Играта на Съвета.

Корабът отплува в зори. Мара стоеше до перилата заедно с Първата съветничка и Главния шпионин. Усещаха остро липсата на Папевайо, докато гледаха как прозорците на имението се отдалечават зад кърмата.

Мара бе едновременно съкрушена и възбудена от преживения ужас и неочаквания триумф, но въпреки това мислеше за следващите си действия. Нямаше време за обичайните приготовления, защото Военачалникът и гостите ги следваха.

Усмихна се. Джикан със сигурност щеше да си заскубе косата, щом разбереше, че трябва да се заеме с празненството за рождения ден на Военачалника.

Златният диск на слънцето се вдигна над долината и всички благородни пътници забелязаха малката група войници на хълмчето близо до молитвената градина на Минванаби. Мъжете стояха като почетна стража, докато лорд Джингу събираше кураж да се хвърли върху меча си. Най-накрая и това свърши и войниците се строиха и замаршируваха към имението. Мара изпрати благодарствена молитва към боговете. Врагът, който бе отнел живота на брат й и баща й, и за малко нейния, вече бе мъртъв.

Със смъртта на Джингу Минванаби губеха позициите си като най-могъщи след Военачалника, защото Десио беше млад и нямаше социални умения. Малцина смятаха, че ще е достоен наследник на баща си. Щеше да има трудности дори да опази съюзите на баща си, камо ли да увеличи мощта на фамилията. Сега всички щяха да го наблюдават внимателно. Тези, които до вчера се бояха от Минванаби, щяха да се присъединят към враговете му. Съдбата на фамилията беше решена, освен ако някой от по-талантливите братовчеди не докопаше властта.

Мара мислеше за това, докато се спускаха по реката, и после, когато носилката й мина по претъпканите улици на Сулан-Ку и пое през спокойните местности, ограждащи земите на Акома. Властта на Минванаби бе свършила и сега единствените противници на Алмечо бяха партията на Синьото колело и Алиансът за прогрес. Мара гледаше пъстрите носилки, които се точеха зад нейната, и обмисляше какви промени ще последват в политиката. Усмихна се, като си помисли колко ще е хитро да накара Накоя да постави до нея Хокану поне веднъж по време на празненството. Да, трябваше отново да обмисли възможността за женитба, защото в империята щеше да започне нов рунд на политически борби.