Реймънд Фийст - Дъщеря на Империята

За момент Мара се вцепени, след което внезапно осъзна. Подготвяха Папевайо за най-долната смърт, обесване, екзекуция за престъпници и роби. Тръсна глава и викна:

— Спрете!

Всички замръзнаха. Слугите спряха с вдигнати ръце и погледнаха първо главния градинар, след това Кейоке и Накоя и чак накрая господарката си. Задачата очевидно не им беше приятна, но думите на господарката ги объркваха съвсем.

— Дете, такъв е законът — намеси се Накоя.

Мара затвори очи. Обзе я неистово желание да се разкрещи. Стресът, траурът, нападението й сега прибързаната екзекуция на Папевайо — заради нейната безотговорност, — всичко това заплашваше да я помете. Тя отвърна твърдо, като внимаваше да не избухне в сълзи.

— Не… Не съм решила. — Погледна безизразните им лица и добави: — Ще почакате, докато реша. Папе, вземи си меча.

Нареждането й противоречеше на традициите, но Папевайо мълчаливо се подчини. Мара се обърна към градинаря, който я гледаше втрещено.

— Изнесете трупа на убиеца. — Изпита внезапно желание да удари нещо и продължи: — Съблечете го гол и го обесете до пътя, като предупреждение за всякакви шпиони. След това почистете натамито и изпразнете езерцето, защото са осквернени. Когато приключите, повикайте жрец на Чочокан да освети наново градината.

Всички я гледаха неспокойно, но Мара им обърна гръб. Накоя се размърда първа и придружи младата господарка в сенчестата къща, като цъкаше с език. Папевайо и Кейоке останаха тревожно замислени, а градинарят побърза да се подчини на заповедите.

Двамата слуги се спогледаха и започнаха да навиват въжетата. Явно злощастието на Акома не свършваше с бащата и сина. Управлението на Мара можеше да се окаже кратко, защото враговете й нямаше да бездействат, докато тя изучи сложните интриги на Играта на Съвета. Но пък тези неща бяха в ръцете на боговете и смирените винаги се носеха по течението, докато могъщите се издигаха и падаха. Съдбата не беше жестока или несправедлива. Просто си беше съдба.

Щом Господарката на Акома влезе в покоите си, Накоя пое командването. Слугите веднага подготвиха ароматна баня, докато Мара си почиваше на възглавниците и несъзнателно опипваше бродираните птици шатра, символ на дома й. Тези, които не я познаваха, можеше да решат, че е изпаднала в унес в резултат на травмата и тъгата, но Накоя забеляза съсредоточените тъмни очи на момичето и не се заблуди. Напрегнати, ядосани и решителни. Мара мислеше за политическите аспекти на опита за убийство. Изтърпя грижите на слугите без обичайното мрънкане, мълча и докато я къпеха и превързваха раните й. Натъртената и порязана ръка беше наложена с компрес от билки. Накоя се въртеше наоколо, докато две възрастни жени масажираха Мара, както бяха правили и с лорд Сезу. Пръстите им бяха изненадващо силни и схванатите мускули постепенно започнаха да се отпускат. След като си облече чисти дрехи, Мара все още се чувстваше уморена, но поне бяха успокоили нервното й изтощение.

Накоя й поднесе пареща порцеланова купа чоча. Мара се настани пред малката каменна масичка, отпи от горчивата напитка и се намръщи, понеже течността дразнеше разраненото й гърло. В градината беше твърде стресната, за да изпита нещо друго, освен паника и страх. Сега беше твърде изцедена, за да реагира по какъвто и да било начин.

Следобедната светлина проникваше през хартиените стени точно както през детството й. В далечината се чуваха подвикванията на пастирите на нийдра, а някъде наблизо Джикан гълчеше непохватен слуга. Мара затвори очи и почти си представи нежното скърцане на перото, докато баща й пишеше инструкции до далечните си служители. Но коварството на Минванаби беше сложило край на тези спомени. Мара се обърна неохотно към продължаващата да се навърта наоколо Накоя.

Старата дойка седна от другата страна на масичката. Движенията й бяха бавни, лицето — измъчено. Украшенията, които поддържаха плитките й, бяха леко изкривени, сякаш с годините й ставаше все по-трудно да се пресяга и да намества иглите. Накоя беше само слугиня, но разполагаше с големи познания в Играта на Съвета. Беше служила години наред на съпругата на лорд Сезу и след смъртта й при раждането на Мара бе отгледала детето й. Старата дойка беше като майка за Мара. Момичето осъзна, че старицата очаква някакъв отговор, и каза:

— Допуснах сериозни грешки, Накоя.

Дойката кимна учтиво.

— Да, дете. Ако ни беше дала време за подготовка, градинарят щеше да провери градината, преди да влезеш. Можеше да открие убиеца или да загине и изчезването му да предупреди Кейоке, който да обкръжи градината с войници. Това щеше да принуди убиеца да излезе или да умре от глад. Ако пък беше побягнал от градинаря, войниците можеше да го заловят: — Тонът й стана по-суров. — Враговете ти очакваха да сгрешиш и ти сгреши.