Реймънд Фийст - Господарка на Империята

Бързият ум на Чумака се затрудни. Той въздъхна победен и за първи път в дългия си нечестен живот изрече простата истина.

— В служба на своя господар, отчасти. Но главно от любов към Великата игра, милейди. В това служех на себе си, не на Джиро или Текума преди него. Верен бях на дома Анасати, да, но също така — и не. Правех каквото ми заповяда господарят, но радостта от играта на политика си беше нещо мое, лично. Ти беше най-добрата, която боговете са поставили на земята и под слънцето, и да те надвия… — сви рамене — щеше да е най-славният триумф в историята на Великата игра.

Аракаси ахна смаяно. Твърде ясно беше разбрал думите на противника, достигнал по-близо от всеки друг жив човек до това да го надиграе в тактика и хитрост, убийства и коварства.

— Това беше грешката ми — промълви той все едно бяха само двамата с Чумака. — Предположих, че действаш за честта на господаря си. Точно с това за малко щеше да ме надиграеш: мотивът ти винаги е бил твой личен, а честта на Джиро да върви по дяволите.

Чумака наведе глава.

— Целта винаги беше да спечеля, да. Честта на господаря е в победата. — Отново се обърна към Мара. — Никой не разбира това по-добре от теб, господарке. Защото победителят решава какво е чест и какво — не. — Замълча и зачака присъдата си.

Господарката на империята стисна ръце в скута си, погледна го и попита:

— Би ли служил на империята, Чумака?

Огнена светлина блесна в очите на бившия съветник на Анасати.

— С радост, господарке. Въпреки клетвите за покорство и вярност много от тези, които пируваха на снощното празненство, от утре ще започнат заговори да ви свалят. Поддържането на тази нова империя да не рухне, е най-великото предизвикателство, пред което би могъл да се изправи който и да е човек.

Мара се обърна към Аракаси.

— Би ли поверил мрежата си на този човек?

Началникът на шпионите на Акома присви очи и отвърна без никакво колебание.

— Да. Той ще ръководи агентите ми по-добре от мен. Гордостта му от работата ще ги пази повече, отколкото ги пазех аз дори преди да загубя усета си.

Мара кимна.

— Така си и помислих. Ти не беше открил сърцето си. Не е нужно да се боим, че това може да се случи с Чумака. Той няма сърце, освен за работата си.

Обърна се към Чумака.

— Ще се закълнеш да служиш на своя император като Главен шпионин. За наказание за миналите ти престъпления срещу империята и за изкупление ще служиш на Небесната светлина до сетния си дъх. Лорд Кеда е свидетел.

Взрян в тази изключителна жена, чието сърце бе толкова голямо, че да му прости за най-големите скърби в живота си, докато неверието отстъпваше място на радостта, Чумака пропусна възможността да й благодари. Тя го освободи безцеремонно, за да положи клетвата си за вярност и после свидетелят лорд Кеда да я подпечата с имперския печат.

След това Имперските бели и канцлерът излязоха и Мара и Джъстин останаха сами с Аракаси. Господарката погледна замислено забележително талантливия мъж, който се беше крил под всевъзможни външности, от най-низшия крастав просяк в канавките до бляскавата позлатена броня на елитен воин в свитата на Джъстин. Всичко, което бе постигнала, го дължеше отчасти на него. Острата му и лишена от предразсъдъци проницателност й беше служила повече от вярност, повече от дълг, повече от съкровища или богатство.

— Само един пост остана незает — каза тя с едва сдържана усмивка. — Ще приемеш ли мантията на Първи имперски съветник? Много се съмнявам, че би се намерил друг жив човек с достатъчно бърз ум, за да попречи на Джъстин да направи някоя пакост.

Аракаси се отзова с широка усмивка, изумителна със своята искреност.

— Какво мисли Джъстин?

Мара и бившият шпионин се обърнаха към момчето, чието лице беше съвсем посърнало.

— Мисли, че ще загуби в хитруванията си — заключи Мара със смях. — Което решава проблема. Ще приемеш ли, Аракаси?

— Би било висока чест — отвърна той сериозно. А след това задоволството пропука строгата фасада. — Нещо повече — бих се радвал.

— Тогава се приготви да поемеш задълженията си от утре — завърши Мара. — Нощта е твоя, да потърсиш своята лейди Камльо.

Аракаси кривна вежда в изражение, което Мара не бе виждала никога.

— Какво има? — попита го с нежност. — Да не би Камльо да е отхвърлила домогванията ти?

Аракаси се смути.

— Не е. Всъщност се съгласи, че мога да я ухажвам — като за бивша куртизанка, изведнъж започна да държи на голямо благоприличие. Настроенията й още са променливи, но вече не е нацупеното дете, което взе със себе си в Турил. — Поклати глава малко объркано. — След като намери личното си достойнство, остава да се разбере дали аз съм подходящ за нея.