Реймънд Фийст - Господарка на Империята

— Подходящ си — увери го Мара. — Уверила съм се. Не се съмнявай. — После се вгледа внимателно в мъжа, чиито мисли бяха вдъхновявали нейните към нови висоти на прозрение. — Искаш да помолиш за услуга, нали?

Аракаси изглеждаше нетипично притеснен.

— Всъщност да, искам.

— Назови я — каза Мара. — Ако е по силите ми, вече я имаш.

Мъжът в невзрачния обшит в зелено халат, който скоро щеше да понесе белозлатното на имперската служба, се усмихна свенливо.

— Моля да назначиш Камльо на служба при Исашани от Ксакатекас.

Мара се разсмя.

— Гениално! Разбира се! Никой, мъж или жена, никога не е успявал да се измъкне от чара на лейди Ксакатекас. Камльо ще е добре при нея, а ти ще спечелиш превъзходно обучена съпруга.

Очите на Аракаси блеснаха.

— Със сигурност ще стане по-веща манипулаторка и от мен.

Мара му махна пренебрежително, но каза с обич:

— Трябва ти жена с ум, която да поддържа проницателността ти. Сега иди и кажи на лейди Исашани, че най-трудният брак в империята е кълбото възли, което тя трябва да разплете. С радост ще се подчини, сигурна съм.

— Защо? — попита искрено Джъстин, щом Аракаси напусна безшумно. — Всички жени ли се забавляват така?

Господарката на империята въздъхна и погледна с обич сина си, чиято откровеност често можеше да е притеснителна. Способността му да облича в думи истини, които нарушаваха приличието, твърде често водеше до изчервени уши.

— Посети някой ден харема на предшественика си — отвърна тя. Но щом видя нечестиво палавия блясък в очите му, добави припряно: — От друга страна, тази част от възпитанието ти може и да поизчака още някоя година. Твърде много приличаш на баща ти, за да те пуснем между съперничещи си жени на твоята крехка възраст.

— Какво имаш предвид? — попита Джъстин настойчиво.

Мара се усмихна.

— Като пораснеш и аз вече няма да съм регент, ще разбереш.

Градината бе усамотена, зелен сенчест рай с цветя и фонтани. Мара крачеше бавно по пътечките и търсеше покой. Хокану вървеше до нея, проговаряше от време на време и отново се загръщаше в мълчание.

— Ще ми липсваш — призна той.

Думите му пронизаха сърцето й.

— И ти на мен — каза бързо Мара, преди да е изгубила дар слово. — Повече, отколкото мога да изразя.

Хокану й отвърна с храбра усмивка, прикривайки грижливо тъгата си.

— Несъмнено си съживила светските клюки и си дала на лейди Исашани повод за размисъл. Ще пише енергично писма и ще се наложи да отклонявам резултатите от сватовството й.

Мара се помъчи да се усмихне.

— Ти си най-добрият, когото една жена би могла да пожелае за съпруг. Даваше ми любов без условия. Никога не си ме възпирал от предопределението ми.

— Никой не би могъл — призна Хокану с горчивина. Неизречен зад думите остана гневът от деянието на убиеца, нает от Джиро: ако не беше мръсната отрова на тонга, той нямаше да изгуби единствената жена, която му беше близка по дух.

Мара откъсна бяло цвете и Хокану нежно го взе от ръката й. Затъкна го в косата й както някога. Имаше вече бели кичури между черните, бели като цветето.

— Даде ми красива дъщеря, която да продължи след мен — каза Мара. — Един ден тя ще има братя, които ще са твои синове.

Хокану можа само да кимне. След малко каза:

— Има определено изящество в това, че ще си наследена от Касума като Управляваща господарка. — Усмивката му бе горчиво-сладка. — Нашата дъщеря. Баща ми щеше да е доволен, ако знаеше, че децата ни ще управляват два Велики дома.

— Знае — отвърна му нечий глас.

Двамата се обърнаха изненадано. Загърнатият в черния си халат Фумита ги удостои с поклон.

— Повече, отколкото подозираш… синко. — Признанието в родство не бе изтръгнато насила, беше радостно заявление, което промененият статут на Събранието вече правеше възможно. Строгото лице на магьосника грейна в удивително ярка усмивка.

— Лейди Мара, винаги мисля за теб като за своя дъщеря. — След това стана сериозен и поднесе официалното си послание. — Помолих аз да съм този, който ще уведоми Великата господарка, че Събранието е гласувало. Решението бе взето с неохота, но магьосниците отстъпват пред исканията ти. Нашият орден ще съблюдава новия закон, както е наложен от император Джъстин.

Мара наведе почтително глава. Почти очакваше Фумита да си отиде веднага по обичайния магьоснически начин, след като бе донесъл съобщението.

Но родственото признание към сина му сякаш бе отворило шлюзовете на промяната, защото този път Фумита се задържа.