Дж. Уорд: Преродена любов

— Което го отличава от Ада — изтъкна сухо Тор.

— Много си прав — ангелът поклати висококалоричния си товар. — Е, какво ще кажете? Взел съм и пържени картофки. Само сладолед не донесох. Не знаех колко време ще ме държите пред вратата, та можеше да се разтопи.

Тор погледна Есен. После и двамата впериха очи в ангела. Като един се приближиха и го прегърнаха, а не щеш ли, и той им отвърна.

— Много съм доволен, че се получи между вас двамата — прошепна той с цялата си сериозност.

— Благодаря ти — отвърна му Тор. — Задължен съм ти. По дяволите, дължа ти всичко.

— Повечето работа сам си я свърши.

— С изключение на последното — припомни Есен. — То беше твое дело, Ласитър.

— Абе кой ти брои. Нали сме приятели.

И тримата поеха към трапезарията. Когато седнаха в единия край на дългата маса, а Ласитър се зае да раздава сандвичите, Тор нямаше как да не се разсмее. Ето че отново бяха заедно със своя ангел след всички премеждия.

— Много по-хубаво е, отколкото в онази пещера, а? — подхвърли Ласитър, докато подаваше пържените картофки.

Тор погледна Есен, сякаш не можеше да повярва колко дълъг път са изминали.

— Да, наистина... Далеч, далеч по-хубаво е.

— Плюс, че тук има кабелна телевизия.

Ласитър намигна на двамата, а Тор и Есен се усмихнаха.

— Има, ангеле. Когато и да поискаш дистанционното, твое е, да знаеш.

Ласитър се разсмя шумно.

— Дявол го взел, наистина си ми много благодарен.

Вгледан в Есен, Тор кимна.

— И още как. Вечно благодарен.

След тези думи целуна жена си. А после захапа своя биг мак.