Дж. Уорд - Преродена любов

Като един всички братя, както и Пейн, Хекс, Куин, Джон и Блей извадиха оръжията си. Фриц насилствено беше спрян от телата им да отиде до вестибюла; Вишъс и Бъч изпълниха задължението му да проверят монитора.

И макар да не го беше грижа, дори от другата страна на вратата да се намираше самата Скрайб Върджин, Тор се съсредоточи върху случващото се във фоайето.

Прозвуча вик, развълнуван и с бостънски акцент. След това последваха много възгласи, наистина много на брой, твърде много, че да бъдат разграничени.

Някой в бяла роба влезе заедно с Ви и ченгето.

Който ще да беше...

Тор скочи на крака, като че някой беше заврял в задника му стартов кабел.

Есен стоеше насред помещението, гледаше замаяно, а косата й беше разбъркана, като че бе преминала през аеродинамичен тунел.

Тор си запроправя път сред огромните мъжки тела, избутваше всеки на пътя му, за да се добере до нея. А когато го стори, се закова на място. Сграбчи я за раменете. Огледа я от глава до пети. Разтресе я здраво, за да провери дали бе изтъкана от плът и кръв.

— Наистина ли. си ти?

В отговор тя обви ръце около него и го прегърна така здраво, че започна да не му достига въздух. А това значеше, че е реална, нали така? Нямаше как да е другояче, нали?

— Ласитър. Ласитър го направи. Той ме спаси.

Тор се опита да проследи смисъла на думите й.

— Какво. За какво. Не те разбирам.

Трябваше няколко пъти да му повтори историята, защото съзнанието му отказваше да осмисли каквото и да било. Нещо, свързано с това, как се озовала пред Небитието, а ангелът се появил и й казал.

— Заяви, че ще даде всичко, с което разполага, за да ни спаси.

Всичко.

Тор се отдръпна леко и докосна лицето на Есен, шията й, раменете й. Беше толкова истинска, колкото и той. Беше спасена от. онзи ангел?

— Но Ласитър каза, че ще бъде свободен, ако планът му сработи.

Единственото възможно обяснение беше, че е разменил своето бъдеще. за тяхното.

— Този ангел — прошепна той. — Този проклет ангел.

Тор сведе глава и целуна Есен страстно и продължително. И докато го правеше, си обеща да почита Ласитър, себе си и своята жена толкова силно, колкото може през всичките години, които му оставаха на земята.

— Обичам те — каза. — И също като Ласитър ще дам всичко, с което разполагам, за нас двамата.

Есен кимна и го целуна в отговор, а той по-скоро почувства, отколкото чу как тя промълвява:

— И аз те обичам.

Притисна я към гърдите си и затвори очи. Тялото му трепереше по толкова много причини, че бе невъзможно да бъдат описани. Но беше наясно с дълга си и го приемаше напълно.

Животът беше твърде кратък, без значение колко дни са ти отредени. И хората са ценни сами по себе си, независимо до колко от тях ще се докоснеш в живота си. А любовта... Любовта е нещо, за което си струваше да умреш.

И също така си струваше да живееш заради нея.

Докато зората приближаваше и луната слизаше все по-ниско на небето, Кор напусна центъра на Колдуел. След онази нелепа среща с глимерата той и бандата му се събраха на покрива на техния небостъргач, но той не беше в състояние да умува стратегии или да обсъжда аристократите.

След като нареди на войниците си да се върнат в новия им дом, той изчезна сам в студената нощ с ясното съзнание къде трябваше да отиде.

На ливадата, на онази окъпана от лунна светлина ливада с голямото дърво.

Когато прие форма, видя я не покрита със сняг, а обагрена в живите цветове на есента, клоните на дъба не бяха оголени, а отрупани с червени и златисти листа.

Закрачи през снега, изкачи възвишението и спря на мястото, където за първи път зърна Избраницата. и пое от кръвта й.

Спомняше си всеки детайл от лицето, аромата, косата й. Начинът, по който се движеше, звука на гласа й. Изящната конструкция на тялото й и плашещата уязвимост на гладката й кожа.

Копнееше за нея, леденото му сърце редеше молби за нещо, което никога не би могъл да има.

Затвори очи, сложи ръце на кръста си и сведе глава. Братството ги бе открило във фермерската къща. Калъфът, в който Сайфън държеше оръжията си за екзекуция, беше изчезнал. Който и да го беше взел, бе дошъл предишната нощ. А това предопредели решението им по залез да съберат малкото си вещи и да се насочат към нова база.

Знаеше, че причината за това беше Избраницата. Не можеше да се сети за друг начин, по който бърлогата им да е била локализирана. И още нещо беше ясно — Братството щеше да използва пушката, за да докаже, че куршумът, изпратен към Рот преди месеци, е бил изстрелян от оръжие, принадлежащо на бандата му.