Дж. Уорд - Преродена любов

Проклетите врати бяха напълно непокътнати.

Незаинтересувани. Равнодушни.

— Ти, копеле! — кресна. — Ах, ти, копеле!

Ангелът я завъртя към себе си и я разтърси.

— Чуй ме, така не помагаш на никого. Налага се да се успокоиш.

С усилие на волята тя се стегна. И после изведнъж зарида.

— Защо? Защо ни причиняват това?

Той отново я разтърси.

— Чуй ме. Не искам да отваряш тази врата. Просто остани тук. Ще сторя каквото мога, ясно ли е? Нямам кой знае какво влияние, дори май нямам никакво, но ще направя опит. Стой точно тук, където си, и за нищо на света не отваряй проклетото нещо. Направиш ли го, вече ще си в Небитието и аз няма да мога да сторя абсолютно нищо. Разбрахме ли се?

— Какво ще предприемеш?

Ласитър се взря продължително в нея.

— Може би тази вечер най-накрая ще бъда ангел.

— Какво... Не разбирам.

Той протегна ръце и обгърна лицето й с длани.

— Вие двамата направихте толкова много за мен. Дявол да го вземе, по някакъв начин всеки от нас се намираше в своето собствено Междувремие. Така че ще предложа всичко, с което разполагам, за да ви спася. Ще видим дали ще е достатъчно.

Есен притисна дланите му със своите.

— Ласитър.

Той отстъпи назад и кимна към нея.

— Ти стой тук и не възлагай прекалени надежди. Със Създателя не сме в най-прекрасни отношения. Може просто да ме изпепели на място. А в такъв случай, без да се обиждаш, си прекарана.

Ласитър се обърна и се запъти към белотата, а масивното му тяло потъна в нея.

Есен затвори очи, обви тялото си с ръце и се помоли ангелът да извършеше чудо.

Молеше се с цялото си същество.

Долу, на земята, Тор имаше чувството, че напълно губи разсъдъка си. Ласитър го нямаше. Есен я нямаше. И ужасното усещане за логика го караше да се запита защо не прозря схемата, от която бяха част в продължение на цяла година.

Уелси беше попаднала в капана на Междувремието заради него.

А Есен се намираше там заради самата себе си.

После чрез обичта си към него и като прости не само на него, но и на себе си, тя се освободи. Същото важеше и за

Ласитър. Тя получи награда, каквато дори не бе търсила — най-накрая можеше да влезе в Небитието, което й бе отказано, когато отне живота си в миг на отчаяние и агония.

Сега беше свободна.

— О... Боже... — произнесе той и се остави да се строполи в силните ръце на Джон. — О... По дяволите.

Сега, също като неговата Уелси, тя си бе отишла от него.

Вдигна ръка към лицето си и го потърка силно, като се чудеше дали случайно няма да се събуди от всичко това. Може би то просто представляваше най-ужасният кошмар, който подсъзнанието му би могло да му поднесе. Да, може би щеше да се събуди всеки момент, да се измъкне от леглото и да се приготви за церемонията по изпращането в Небитието, и в реалния живот изходът нямаше да е такъв.

В тази теория само едно нещо не се връзваше — смъденето на гърба му от солта и дамгосването. И братята му продължаваха да се щурат наоколо и да говорят притеснено един през друг. Някъде някой крещеше. А светлината от свещите беше достатъчна, за да види ясно кой е останал и кой си е тръгнал.

— О, по дяволите — произнесе отново и внезапно почувства гръдния си кош толкова празен, че се запита дали не бяха отстранили сърцето му, без да е забелязал.

Времето минаваше и съзнанието му започваше да приема случващото се все по-ясно. Занесоха го в билярдната зала и в ръцете му беше тикнато питие, но той просто остави чашата да стои върху бедрото му, а главата му се килна назад. Джон Матю утешаваше Хекс, а Фюри разговаряше с Рот и се стигна до някакъв план, според който кралят щеше да се изправи пред Скрайб Върджин.

В този момент се намеси Ви и предложи да пречука майка си. Това мигом беше отхвърлено, но за сметка на това предложението на Пейн да придружи краля бе прието.

Дрън-дрън-дрън.

На Тор не му даваше сърце да им каже, че окончателното решение вече е взето. А и той вече веднъж мина през процеса на оплакване, така че беше експерт във възстановяването, нали така?

Ура.

За бога, какво беше сторил в живота си, та да заслужи такава съдба? Какво, по дяволите, беше.

Звукът от входния звънец прозвуча като някакъв далечен, приглушен шум. Въпреки това всички замръзнаха по местата си.

Всички, знаещи за съществуването на имението, вече присъстваха.

Хората нямаше как да ги открият.

Лесърите също не бяха способни на такова нещо.

Същото важеше и за Кор.

Чу се ново настоятелно позвъняване.