Дж. Уорд - Преродена любов

Ала когато изпълняваш церемонията по изпращане в Небитието, нужно ти е присъствието на братята ти възможно най-близо до теб. Тежестта, която усещаше на пръстите, на врата, около кръста си, в калъфите на гърдите си — тя щеше да му помогне да остане прав. Особено когато дойдеше болката.

Щом стигна до площадката пред стълбите, усети подът под краката му да се надига и равновесието му да се нарушава точно когато най-много имаше нужда да е стабилен.

Под него фоайето бе драпирано в бяла коприна, спускаща се от тавана до самия под, така че всички колони, аплици и архитектурни елементи бяха скрити. Лампите в цялото имение бяха угасени и единствената светлина идваше от масивни бели свещи и от огъня в камините.

Всички членове на домакинството се бяха наредили покрай стените — жените, догените, гостите, всички облечени в бяло според традицията. Братството бе оформило права линия встрани от центъра, начело с Фюри, който щеше да води церемонията, после Джон, който щеше да участва в нея, а до него Рот. Следваха Ви, Зейдист, Бъч и Рейдж в края.

Уелси бе в средата на всичко това в красивата си сребърна урна върху малка масичка, драпирана с коприна.

Толкова много бяло, каза си той. Сякаш снегът се бе промъкнал отвън и се стелеше въпреки топлината.

В това имаше смисъл — ярките цветове бяха за бракосъчетанията. За церемонията на забвението бе точно обратното — едноцветната палитра символизираше и ярката светлина, в която щяха да се потопят мъртвите, и намерението на събралите се един ден да се присъединят към покойниците в това свято място.

Тор слезе на първото стъпало, после на второто, на третото...

Докато слизаше, гледаше извърнатите нагоре лица. Това бяха неговите близки. Бяха такива и за Уелси. Това бе общността, с която той щеше да продължи напред и която тя бе напуснала.

Дори в голямата си тъга нямаше как да не се чувства благословен. Толкова много приятели бяха с него, дори Ривендж, който вече бе част от кръга им.

Ала Есен не беше сред тях, или поне той не я виждаше.

Вече слязъл долу, застана пред урната с ръце, скръстени пред себе си, и сведена глава. Джон се присъедини към него и зае същата поза, макар че беше много блед и сякаш не можеше да укроти ръцете си.

Тор го докосна по рамото.

— Спокойно, синко. Двамата ще намерим сили да минем през това.

И мигом треперенето престана, а младежът кимна, донякъде намерил покой.

В следващите мигове в съзнанието на Тор се мярна мисълта колко удивително е толкова голямо множество да бъде тъй тихо.

Чуваше се единствено пукането на дървата в камините от двете страни на фоайето.

Вляво Фюри прочисти гърло и се наведе над масичка, застлана с бяла коприна. С грациозно движение на ръцете вдигна покривалото и отдолу се показа грамадна сребърна купа, пълна със сол, сребърна кана с вода и древна книга.

Той взе книгата, разтвори я и се обърна към всички им на Древния език.

— В тази нощ отбелязваме кончината на Уелесандра, шелан на Тормент, син на Харм от Братството на черния кинжал; кръвна дъщеря на Реликс; майка осиновителка на воина Терър, син на Дариъс. В тази нощ отбелязваме и кончината на неродения Тормент, син на Тормент, син на Харм от Братството на черните кинжали; кръвен син на обичаната покойна Уелесандра, брат на воина Терър, син на Дариъс.

Фюри обърна страницата и плътният пергамент тихо прошумоля.

— Според традицията, с надежда, че това ще бъде в угода на Майката на расата и ще донесе утеха на опечаленото семейство, призовавам всички присъстващи тук да се помолят с мен за благополучното отправяне на починалите в Небитието...

Докато Фюри изричаше словата, останалите ги повтаряха след него и мъжките и женските гласове се смесваха, смисълът се губеше за Тор и той чуваше единствено звученето на слетия тържествен хор.

Погледна към Джон. Той мигаше постоянно, но успяваше да сдържи сълзите си, държеше се като достоен мъж.

Тор сведе очи към урната и даде воля на съзнанието си да превърти картините с различни образи от съвместния им живот. Възпоминанията му приключиха с последното, което бе сторил за нея, преди да бъде убита — сложи вериги на гумите на джипа й. За да се движи по-лесно през снега.

Ето че сега и той започна да мига.

От този миг нататък церемонията премина като в мъгла, повтаряше думите, когато го подканяха, а през останалото време стоеше мълчалив. Установи, че е доволен, задето го бе отлагал толкова дълго. Едва ли би могъл да мине през това в някой друг момент.