Джо Абъркромби - Червена страна

Скръц. Трак, трак.

Тръпката сви рамене:

- Ами, аз да тръгвам, тогава.

-Ъ?

- Дълъг път ме чака обратно до дома. Трябва да им кажа, че деветоп-ръстият копелдак е обратно при пръстта. Прав ли съм, господарю Лам?

Лам сви юмрук и скри дупката от липсващия пръст. Преглътна бавно:

- Отдавна при пръстта.

- И за добро, бих казал. На кого му е притрябвало да го среща отново? - И Тръпката отиде до коня си и се качи на седлото. - Бих казал „До скоро“, но предпочитам да е никога.

Лам не помръдна от място.

- Да, по-добре.

- Някои хора просто не са създадени да вършат добро. - Тръпката пое дълбоко дъх и се усмихна, а усмивката стоеше странно на съсипаното му лице. - Приятно чувство въпреки това. Най-накрая да се примириш. -Той подкара коня си на изток.

Известно време не помръднаха, заслушани във вятъра и в скърцането на стола, огрени от залязващото слънце. Уист въздъхна облекчено и каза:

- Мамка му, едва не се насрах!

И сякаш всички можеха отново да дишат. Шай и Пит се прегърнаха, но Роу не се усмихна. Наблюдаваше Лам. Той също не се усмихна. Смръщено гледаше прахта, издигаща се след Тръпката. После, без да каже и дума, закрачи към магазина, изкачи стълбите и влезе. Шай тръгна след него. Той сваляше припряно неща от рафтовете. Сушено месо, вода, завивка. Всичко необходимо за пътуване.

- Какво правиш, Лам? - попита го Шай.

Той спря за момент, вдигна виновен поглед и продължи с багажа.

- Исках най-доброто за вас - каза той. - Това обещах на майка ви. И сега най-доброто е да си тръгна.

- Къде?

- Не знам. - Загледа се в чуканчето на липсващия си пръст. - Ще дойдат, Шай. Рано или късно. Човек трябва да е реалист за тези неща. Не може да си направил такива неща, каквито съм правил аз, и просто да си тръгнеш с усмивка на уста. Неприятностите винаги ще ме следват по петите. И единственото, което мога да направя, е да ги взема със себе си.

- Не се преструвай, че това е заради нас.

Лам сбърчи унило чело:

- Човек е това, което е. Нищо друго. Кажи на Темпъл „Довиждане“ от мен. Мисля, че случи с него.

Той награби приготвеното, излезе навън, натъпка го в чантите на седлото и застана до коня готов за тръгване.

- Не разбирам - каза Пит и по бузите му потекоха сълзи.

- Знам. - Лам клекна до него и според Роу и в неговите очи имаше сълзи. - Съжалявам. Съжалявам за всичко. - Сграбчи и тримата в прегръдките си.

- Мъртвите са ми свидетели, че съм правил много грешки. Мисля, че човек може да извърви пътя си в този живот и веднъж няма да стъпи накриво, ако не направи избора, който направих аз. Но за едно не съжалявам - за това, че помогнах на майка ви да ви отгледа. Не съжалявам и за това, че ви върнах обратно от онази планина. Въпреки цената.

- Имаме нужда от теб - каза Шай.

- Не - поклати глава Лам. - Нямате. Не се гордея с много неща в живота си, но се гордея с вас. Много. - Той се обърна, избърса с опакото на ръката лицето си и яхна коня.

- Винаги съм знаела, че си страхливец - каза Шай.

Той се загледа в тях от седлото.

- Никога не съм го отричал.

Пое дълбоко дъх и препусна в тръс към залязващото слънце. Роу хвана ръката на Пит. Шай застана зад тях, сложи ръка на рамото на Роу и тримата гледаха дълго след него.

Докато не се скри от поглед.

Както винаги, на четиримата:

Брен Абъркромби, чиито очи подпухнаха от четенето й;

Ник Абъркромби, чиито уши писнаха от слушането й;

Роб Абъркромби, чиито пръсти се протъркаха от прелистване на страниците й;

Лу Абъркромби, чиито ръце изтръпнаха да ме вдигат.

След което най-сърдечните ми благодарности на:

Чудесните и талантливи хора от издателството ми за Великобритания Gollancz и тяхната компания майка Orion. В частност на Саймън Спантън, Джо Флечър, Джон Уиър, Марк Стей и Джон Ууд. След това, естествено, на всички, където и да са те по света, помогнали за написването, издаването, рекламирането, превода и най-вече за продажбата на книгите ми.

На художниците, които незнайно как успяха да ми придадат класа: Дидие Графет, Дейв Синиър и Лора Брет.

На редакторите отвъд Голямата вода: Деви Пилай и Лу Андерс.

На Робърт Кърби за това, че удържа големия лош вълк от другата страна на вратата.

На всички писатели, чиито пътища пресякоха моя в интернет, в бара, в някои случаи на игралната маса за D&D или на стрелбището и които помогнаха със съвети, подкрепа, смях и идеи, които си заслужаваше да открадна. Вие знаете кои сте.

И накрая, но всъщност на първо място: