Крис Бънч - Кралят-маг

Бях съвсем стъписан.

— Капитане, твърдите, че посланик-губернаторът е тръгнал за Пограничните земи без ескорт? Ще мине през прохода Сулем, нали?

— Да, сър. И на двама ни не ни се стори много нормално, но той ме увери, че заповедите били изрични. Освен това ми каза, че според Властта на Десетимата безопасното преминаване през прохода било уговорено с местното племе. Той освен това е и ясновидец, знаете ли, тъй че смяташе, че ще може да надуши всякакви заплахи още преди да са възникнали.

— Айса гол и с проклет меч в ръката! — изругах. — Властта на Десетимата си въобразяват, че планинските разбойници ще държат на думата си? — дори новак като мен не можеше да го повярва. Особено пък да минеш през прохода Сулем. Особено пък един сановник, който със сигурност щеше да е натоварен с дарове за сегашния аким в столицата на Пограничните земи Саяна. — Колко души му е свитата? И бързо ли пътува?

— Около двайсет. Има четири слона, водачите им, шестима конни съгледвачи и четири фургона, тежко натоварени с багаж. Осем леки конници, по двама за всяка кола. Заради животните едва ли ще се движи по-бързо от пеши поход.

Беше нелепо. Направо си беше чисто безумие. За миг ми светна онова, което беше казал подофицер Биканер, но се постарах да си го избия от главата.

— Капитане, за колко време могат да се приготвят хората ви за път?

— Два… три часа.

— Значи два. След това искам ротата строена при портите. Трябва да го настигнем тоя проклет резидент-губернатор-посланик, преди да са го накълцали на кайма, което ще стане точно на десет стъпки в прохода Сулем, освен ако планинците не са пълни тъпаци.

На лицето на капитан Мелет се изписа тревога. Той стана рязко — събори стола си — и извика легатите му да се явят веднага. Тръгнах към вратата, но спрях и се обърнах.

— Капитане, как е името на нашия високопочитаем началник-самоубиец?

— Тенедос. Лайш Тенедос.

Изтекоха по-скоро около три часа, докато тръгнем. Баща ми и по-добрите ми учители в лицея твърдяха, че търпението понякога може да се окаже най-добрата добродетел на офицера и този ден се оказа точно така. Искаше ми се да се развикам на войниците, тътрещи се нагоре по лъкатушещия към планинските хълмове път, да се разбързат. Искаше ми се да наредя да заръчкат проклетите тромави волове да заприпкат. Кълна се в бронята на Айса, искаше ми се всички да сме на коне и да препуснем в галоп.

Но си мълчах, дъвчех си езика все едно че беше крехко телешко и продължавахме да се влачим мудно нагоре.

Ако досега си бях мислил, че нашите коли се движат бавно, те се оказаха спортни колесници в сравнение с фургоните от обоза на пехотата. КЛП, изглежда, пътуваха с всички вещи, трупани от деня на раждането им, с няколко жени в колите в добавка, които щяха да се вместят добре в курвенския квартал на Мехул — Гнилите бардаци, — без да предизвикат и най-малкия коментар.

Късно вечерта спряхме на лагер, без да сме видели групата на резидент-губернатора Тенедос.

На съмване пратих разезд от пет души да препуснат напред и ако догонят дипломата, да го помолят много учтиво да задържи на място, докато го настигне ескортът му. Също така им наредих да се върнат не по-късно от средата на следобеда — планините бяха близо, а Планинските воини определяха границата доста свободно и най-вероятно щяха да са разставили групи в засада.

Привечер се спряхме за втората нощувка и когато запалихме огньовете, разездът се върна. Групата със сановника, изглежда, беше пътувала по-бързо, отколкото смяташе капитан Мелет, защото не бяха успели да видят никого. Но губернаторът беше по пътя, или най-малкото някой със слоновете му, защото момчетата бяха намерили слонска тор.

— Освен ако скапаният треперко не е направил най-гадната купчина говна, откакто мама ми обясняваше за запека — подхвърли един от задните редици.

Направих се, че не съм чул коментара, но човека си го отбелязах и когато дойде време за наряда да се помогне на готвачите да почистят след вечеря, изведнъж му се намери работа.

Планините вече бяха много близо и на другия ден щяхме да стигнем до тях. Нещо от донесението на патрула ме разтревожи още повече: не бяха срещнали никакви пътници, идващи от север. Щом по пътя от Пограничните земи не идваше никой — нито търговец, нито скитник или просяк, значи наистина предстоеше неприятност.

На съмване изпратих напред нов патрул, но този път от десет души, понеже бяхме близо до враждебна територия.

Планинските подножия бяха голи и каменисти, затова по фланговете си отваряхме очите на четири. На няколко пъти съгледвачите ни донесоха, че са забелязали движения, но така и не бяха видели нито кон, нито ездач.