Крис Бънч - Кралят-маг

Но не и този ден. Този ден той се държеше някак неуверено, все едно че вършеше нещо нередно, и също като капитан Ланът някак си не му беше лесно да ме погледне в очите, а отговорите му бяха само малко по-уклончиви от тези на адютанта.

Каза ми, че заповедите били получени преди два часа по хелиограф. Попитах защо не съм повикан лично от домин Херстал — изпращането на един от шестте му елитни ескадрона беше голяма промяна и ми си се струваше логично да поиска да се увери, че съм получил най-точни и подробни указания.

— Нямаше време, легат. Възникна друг проблем.

Зачудих се какъв „друг проблем“ може да е възникнал, по-важен от този, в задрямалия ни гарнизон, и то точно сега, но не задълбах повече.

— Подофицер Иват, защо точно аз?

Подозирам, че тонът ми е бил умолителен.

— Защото — отвърна ми той бавно, но с някак механичен тон, все едно че беше репетирал отговор на очакван въпрос, — доминът смята за уместно новите офицери да придобиват практика като командири колкото може по-рано.

— Но в Пограничните земи?

— Едва ли ще има големи проблеми, легат а̀ Симабю. Мисията е дипломатическа, не е военна експедиция.

— Чувал съм, че Планинските воини не правят голяма разлика, когато един нуманцийски войник влезе в обсега на лъковете им, все едно на каква мисия.

Можех също така да попитам щом като се очаква тази мисия да е мирна, защо женените пиконосци и подофицери трябва да останат в гарнизона.

— Легат — отвърна ми сухо той, — нямаме време за празни приказки. Доминът нареди да тръгнете веднага, за да стигнете до три дни в Ренан. Там ви чакат посланикът и една пехотна рота.

Това бе всичко, което успях да изкопча от него. Благодарих му, като се постарах думите ми да прозвучат колкото се може по-неискрено, и тръгнах към бараките на ескадрона.

Наоколо цареше пълна суматоха и се сипеха мръсни ругатни — мъжете ги изритваха от дълги месеци, а в някои случаи — от години безметежно спокойствие и удобства. Моята колона, която беше получила заповедта последна, тъй като аз самият бях повикан при началството, ругаеше по-високо и по-безобразно от другите.

Пред казармите се беше оформила колона от волски впрягове и в колите се трупаха камари походни одеяла, палатки и торби с лични вещи.

За щастие щях да задържа със себе си ескадронен подофицер Биканер, чиито две жени преди няколко месеца го бяха оставили, за да отидат в родните си провинции за ритуални очищения, и нямаше да се върнат поне още година.

Бъркотията беше пълна. Биканер ревеше заповеди с цяло гърло и изглеждаше побеснял заради непрекъснатия поток от благодарни или ядосани женени мъже, които напускаха частите си, и новите непознати пиконосци, които прииждаха от другите ескадрони, помъкнали на ръце или натоварили на конете багажа си.

Спипах един пиконосец и го пратих със заповед да забърше всичко, което намери в квартирата ми, да го натика в дисагите под леглото, да оседлае и да приготви за път двата ми коня, Лукан и Рабит, а багажа да качи на два товарни коня.

След което се захванах да помагам на ескадронен подофицер Биканер — стараех се да се преструвам, че уж аз командвам, но всъщност гледах колкото може по-малко да му преча. Беше преживял много такива раздвижвания, а аз само веднъж, и то на упражнение в лицея.

Изненадващо, но след час и половина се бяхме строили на парадния плац, колите и фургоните бяха натоварени с багажа и провизиите ни за път, там бяха и прикрепените към нас готвачи, ковачи, сарачи, лавкаджии и интенданти от ескадрона Слънчевата мечка, тоест тилът.

Домин Херстал се появи и след като изкомандвах бойците си да застанат „мирно“, се обърна към тях с няколко думи: заяви, че тръгвали на нова и вероятно трудна задача и че били длъжни да се подчиняват на легат а̀ Симабю като на самия него, като изпълняват всички уместни и разумни негови заповеди, фраза, която ми се стори малко необичайна. Също така ги посъветва да са предпазливи от другата страна на планините и пожела на всички да се завърнат здрави и читави, след като изпълнят дълга си.

Една от най-невдъхновяващите речи, които бях чувал.

В края й капитан Ланът ми връчи увития в промазана кожа пакет със заповедите ми, домин Херстал отвърна на отдадената от мен чест и потеглихме от гарнизона Мехул към Ренан.

Пътя от Ренан до Мехул го бих взел за не повече от ден и половина, при това с ленива езда. На войската отне цели три дни, и то с усилена скорост. Вярно, че колкото повече са хората, толкова по-дълго се взима едно разстояние, но освен това ни бавеше багажът и обозът. Бях благодарен, че не ни придружават войнишките семейства и цялата пъстра сган, съпътстваща всяка войска в поход, но все пак за конница пътуването се оказа досадно дълго и мудно.