Крис Удинг - Воалът на властта

Лон изруга ядосано. Джуто даде знак на останалите да прилепят гърбове към стената и се приплъзна до ъгъла на постройката, откъдето щеше да види по-добре, ако нещо се приближи към тях. От мястото, където се намираха, похлопването и тракането на съгледвачите се чуваха едва-едва, ала Кайку остана с впечатлението, че мъжът с бръснатата глава се вслушва внимателно в сигналите, за да не бъде изненадан от Различните зверове, бродещи по улиците.

Времето течеше, отмервано от забързания сърдечен ритъм на Кайку. Тя погледна към Фаека, която се опита да й се усмихне окуражително и докосна ръката й. Нощта бе пълна с едва доловими звуци — цвърченето на плъховете, които сновяха насам-натам, ронещата се мазилка на сградата, на която се бяха облегнали, и тупването на някакъв камък на метри от тях, най-вероятно хвърлен от покрива, което накара и четиримата да подскочат от уплаха.

— Достатъчно — отсече Джуто. — Тя ще ни намери. Да тръгваме. Прекалено опасно е да стоим тук.

Никой не възрази. Здравенякът, Лон, Кайку и Фаека прекосиха улицата, напускайки границите на Бедняшкия квартал, и потънаха в мрака на алеите от другата страна.

От този момент нататък Лон излезе начело на групата. Той ги водеше целенасочено по тесните преки между големите улици, като се спираше на всеки ъгъл и замръзваше неподвижно при най-малкия признак на движение. Тук имаше повече осветени прозорци, но Кайку забеляза, че всички бяха със спуснати капаци и сиянието, което се процеждаше изпод тях, не можеше да разсее гъстия мрак. Вече никой не ги предупреждаваше за приближаващи се хищници и всеки ъгъл можеше да ги изправи лице в лице с подобната на клюн муцуна на някоя острилия. Четиримата спътници се спираха периодично и се ослушваха внимателно за нежното гукане, което издаваха тези създания, понеже така щяха да си осигурят поне няколко секунди преднина, но за съжаление бяха безсилни срещу заплахата от онези Различни, които се придвижваха доста по-безшумно. Кайку си даде сметка, че ръцете й треперят неудържимо от притока на адреналин в организма й.

— Назад! Назад! — прошепна внезапно Лон и всички прилепиха гърбове към стената. Намираха се по средата на дълъг и тесен пасаж, от двете страни на който се издигаха жилищни сгради с безизразни фасади, лишени от характерните за сарамирските домове олтари и оброчни орнаменти. От глинените гърнета се подаваха мъртви растения, отровени от атмосферата.

Някъде пред тях се дочу едва доловимо чуруликане. Лон погледна разтревожено към края на пасажа, ала разстоянието беше прекалено голямо, за да бъде изминато с бягане. Кайку усети как стомахът й се свива на възел и стисна пушката си толкова силно, че кокалчетата й побеляха.

— Тук! — изсъска Джуто и те се скриха зад една каменна стълба, водеща до невисока тераска. Това бе ужасно неподходящо скривалище — четиримата едва можеха да се поберат отдолу. Тогава Кайку разбра какъв бе замисълът на Джуто. Здравенякът се беше привел до стената и дърпаше с всички сили гравираната метална решетка, прикриваща отвора към мазето на къщата.

Фаека си пое дъх през стиснатите си зъби. Тя се взираше в края на алеята, където гъвкавият силует на една острилия се открояваше на фона на по-светлата улица. Различната твар се беше спряла и въртеше муцуна наляво и надясно, преди да реши накъде да поеме. Тези секунди сякаш се проточиха до безкрайност и се превърнаха в истинска агония за Сестрата, която се молеше на всички богове едновременно хищникът да продължи по пътя си и да ги остави на мира.

Ала боговете, ако изобщо я бяха чули, явно бяха доста злонамерени през тази нощ. Острилията се обърна към четиримата закононарушители и закрачи бавно по алеята.

— Идва към нас — прошепна изплашено Фаека.

Лон изруга.

— Побързай с тази проклета решетка! — просъска той на Джуто, който му отвърна с доста сочна псувня, без дори да се обърне. Здравенякът беше престанал да дърпа решетката — вместо това се мъчеше да я разклати, за да я изтръгне от стената. Бе постигнал известен напредък, защото камъкът бе стар и се ронеше, ала въпреки усилията му препятствието продължаваше да стои здраво вкопано в зидарията.

— Близо ли е? — попита Джуто.

— Да — прошепна Фаека.

— Колко близо? — изсъска мъжът.

— Не зная! — отвърна Сестрата. Не беше особено добра в преценяването на разстояния.

Кайку понечи да надзърне иззад стълбата, ала Лон веднага я дръпна назад.

— Ще те види! — процеди мъжът с жълтеникавото лице.