Крис Удинг - Воалът на властта

Не се задейства никакъв сигнал за тревога.

Другите двама стражи извикаха в отговор на изсвирването на техния събрат. Кероки зареди нова стрела в тръбичката си и надзърна иззад ръба на колоната. Единият пазач се приближаваше с енергични крачки към колонадата, а другият все още се намираше в другия край на преддверието и очевидно се колебаеше дали да придружи другаря си. Преоблеченият като прислужник мъж се прицели внимателно и порази с отровната си стреличка по-отдалечения страж, който мигом се строполи на земята с приглушено стенание. Звукът от падането му бе достатъчно силен, за да накара неговия събрат да се обърне на сто и осемдесет градуса. Щом зърна поваления мъж, той веднага отстъпи назад и извади меча си, с което предостави на Кероки идеална възможност да забие третата си стреличка точно под едното му око. Клетникът се олюля немощно и рухна бездиханен на земята, а зловещото изпращяване информира убиеца му, че беше пукнал черепа си при падането.

Кероки излезе иззад колоната, огледа се наоколо и изцъка с език. Вътрешният човек, който го бе снабдил с отровата за стреличките му, наистина имаше забележителен талант.

Той примъкна трупа на последния страж зад колонадата и избърса с кърпа кървавото петно на пода. Доволен, че мъртъвците няма да бъдат забелязани, в случай че някой случайно влезе в преддверието, Кероки продължи напред. Времето течеше неумолимо, а той трябваше да се върне по същия път, по който бе дошъл, и да премине през осеяните с капани стаи, преди домакинството да се е събудило.

По-нататъшният му преход го убеди, че в сведенията на информатора му нямаше повече празноти. Наемният убиец премина през богато украсените коридори на резиденцията на рода Танатсуа без никакви инциденти, макар че на два пъти трябваше да се притаи, за да избегне патрулиращите стражи, а след това му се наложи да намери добре скрития ключ, отварящ залостената врата пред него. Зеленикавата лунна светлина придоби още по-наситен оттенък, когато Нерин се подаде иззад по-голямата си сестра и засия с пълна сила. Статуите на Суран го гледаха от нишите в лакираните стени, докато минаваше покрай тях, а огледалата умножаваха образа му. По едно време зърна някаква котка, която се прокрадваше наблизо, очевидно поела на своя собствена мисия в нощта.

Пред вратите на спалнята на баракс Реки нямаше стражи. Бяха му съобщили, че жена му не могла да понесе присъствието на въоръжени мъже в такава близост до семейното й ложе. Според Кероки бъдещата вдовица съвсем скоро щеше да съжалява за това.

Той допря едната си ръка до богато орнаментираната врата, а с другата тъкмо изваждаше ножа си, когато внезапно спря дотам.

Това, което го потресе, не беше тънкото като игла острие, забило се в китката му, нито пък ръката, която запуши устата му и рязко изви главата му назад. Не, Кероки не можеше да повярва, че не бе чул приближаването на непознатия. Преди да успее да реагира, наемният убиец се озова проснат на пода, при което бе запратен с такава сила върху студения мрамор, че буквално остана без дъх.

Ето че сега отново лежеше възнак на земята и се взираше в тавана, а тялото му постепенно се вкочаняваше. Опита се да помръдне, ала съзнанието му сякаш бе откъснато от мускулите му и не се случи нищо. В следващия миг изведнъж го осени — острието бе намазано с отрова! За първи път, откакто беше дете, паниката обсеби мислите му и страхът от парализирането го изпълни с неистовото желание да закрещи.

Само на крачка от него в мрака стоеше жена с почти свръхестествена красота, със смугла кожа и черна коса, облечена в тънка туника, пристегната на кръста с копринен колан. Кероки отдавна бе прогонил всички сладострастни мисли от съзнанието си, но тази красавица без всякакво съмнение щеше да ги върне с утроена сила, стига само ситуацията да беше по-различна.

Непознатата коленичи над него и го възседна. Тя издърпа внимателно кинжала от вкочанените му пръсти и го положи настрани, след което се надвеси над него, доближавайки лице до неговото. Дъхът й ухаеше на пустинни цветя.

— Приятелят ти с отровите е невероятен, нали? — измърка тя. — Преди да го убия, го убедих да ми даде малко от тази, на която се наслаждаваш в момента. — Бавна усмивка, жестока и омагьосваща, пропълзя по устните й. — Помислих си, че ще мога да се справя сама с тази работа. Защо да тревожа Реки — това ще има толкова много… последствия. Освен това — добави загадъчно тя, а гласът й се понижи до шепот — обичам плячката си жива. А тази нощ съм много, много гладна.