Крис Удинг - Воалът на властта

Намерението му беше да прекоси помещението и да излезе незабелязано през другата врата, която щеше да го приближи до спалнята на баракс Реки, и навярно щеше да успее, ако не бе стъпил върху плочката-капан, намираща се зад една от колоните.

Кероки усети как камъкът поддава под стъпалото му и чу едва доловимото изщракване. Тялото му замръзна, а пулсът и дъхът му застинаха.

Нищо не се случи.

Наемният убиец бавно издиша. Не бе толкова глупав, че да си помисли, че капанът се е повредил — най-вероятно бе проектиран така, че да се задейства при отместване на тежестта. Навярно стъпването отгоре му само го привеждаше в готовност, а вдигането на стъпалото го активираше. Повечето хора изобщо не биха забелязали присъствието му, ала Кероки не беше като тях.

Той изруга ядосано на ум. Ами да — всичко бе толкова предвидимо! Колонадата нарочно бе оставена да тъне в полумрак, за да изкуши евентуалния натрапник. Това беше идеалното място за поставяне на капан. Информаторът на Кероки не бе успял да научи нищичко за него, ала убиецът трябваше да се досети, че работата изглеждаше прекалено лесна.

Въпреки железния самоконтрол, Кероки почувства как на челото му избиват студени капки пот. Той се опита да прецени трезво ситуацията. Засега бе добре скрит от пазачите, но в същото време не можеше да помръдне оттук. Ако вдигнеше крака си от плочката-капан, последиците едва ли щяха да бъдат особено приятни за него. Що за клопка обаче беше това? Кероки предполагаше, че не би трябвало да е нещо смъртоносно или много опасно, защото през това преддверие минаваха доста хора и едва ли всички знаеха за съществуването на капана. Ами ако се активираше само през нощта? Мъжът размисли и си каза, че това бе малко вероятно, защото кой би искал да убие някой от гостите си по погрешка? Най-вероятно тази плочка задействаше алармен звънец, което бе не по-малко смъртоносно за него, защото разкриеха ли присъствието му, беше мъртъв.

По едната му буза се спусна струйка пот. Минутите пълзяха бавно и неумолимо, а стражите продължаваха да си бъбрят безгрижно, сякаш се намираха не на пост, а в някоя пивница. Вече бе изгубил достатъчно време в преодоляване на смъртоносните препятствия в кулата и не можеше да си позволи да изгуби повече. Слънцето щеше да изгрее съвсем скоро, а дотогава трябваше да се е махнал далеч оттук, ако искаше да види отново раждането на деня.

Все още търсеше отговор, когато интонацията на стражите го предупреди, че разговорът им вървеше към приключване. Не след дълго те се умълчаха и Кероки чу как стъпките им се отдалечават в различни посоки. Отне му малко повече от секунда, за да осъзнае какво всъщност правят.

Пазачите се разделяха, за да проверят колонадата.

Наемният убиец почувства могъщия прилив на адреналин, ала успя да го овладее. Годините на сурови тренировки го бяха дарили със стоманена дисциплина и той знаеше кога да се възползва от рефлексите на тялото си и кога да ги потиска. Сега не биваше да се поддава на възбудата. Трябваше да е спокоен, за да може да разсъждава трезво. И най-важното — имаше само броени секунди, за да го направи.

Когато първият страж го зърна, Кероки лежеше възнак по такъв начин, че сянката на една от колоните и слабата светлина го правеха почти незабележим. Пазачът узна за присъствието му едва когато се приближи на няколко метра от него, а и дори тогава трябваше да присвие очи, за да се увери във видяното. Пред него лежеше един от прислужниците на баракс Реки ту Танатсуа, който най-вероятно бе проснат в безсъзнание от незнаен нашественик. Стражът изобщо не забеляза, че кракът на слугата натиска невидимата плочка.

Той подсвирна на събратята си и се наведе, за да провери състоянието на лежащата фигура, без да очаква никаква заплаха от нея. Той смяташе, че опасността вече е отминала и е оставила този клет прислужник след себе си. Това предположение коства живота му.

Кероки изви светкавично тялото си, допря малката тръбичка до устата си и изстреля стреличката към гърлото на пазача. Отровата беше толкова бърза, че действаше почти моментално, ала въпреки това мъжът имаше време да изхъхри изненадано, преди гласните му струни да се парализират. Докато си помисли, че трябва да извади меча си, силата напусна тялото му и той се олюля, политайки към земята. Наемният убиец се завъртя, за да улови ръката на умиращия мъж, без да отлепя крака си от коварната плочка, и бързо го придърпа към себе си, заглушавайки падането му със собственото си тяло. Когато Кероки го положи върху плочката, той вече беше мъртъв. Натрапникът отпрати безмълвна молитва към своя бог Омеча механизмът да не е особено чувствителен и най-накрая отмести стъпалото си.