Тери Брукс - Молитвената песен

— Аланон — попита Брин тихо, като извърна слабото си лице към него. — Използвала съм песента на желанията само за да променям съвсем слабо външния вид — цвета на листата на дърветата или цветовете на цветята. Съвсем дребни неща. От няколко месеца вече не правя дори и това. Как може песента на желанията да се използва, за да промени едно толкова голямо зло като гората, която пази Илдач?

Той се поколеба за миг преди да отговори:

— Ще те науча.

Тя поклати глава:

— Баща ми винаги е бил против използването на магията. Неведнъж ни е предупреждавал да не прибягваме до нея. Веднъж той го направил и оттогава животът му се променил. Аланон, ако той беше тук, щеше да постъпи като Роун и да ме посъветва да не тръгвам с теб. Всъщност той би ми заповядал да ти откажа.

На ъгловатото лице на друида се изписа още по-силна умора:

— Знам, девойко от Вейл.

— Когато баща ми се върна от Западната земя, от издирването на Огъня на живота, той скри камъните на елфите — продължи тя, мъчейки се да събере мислите си, за да се изрази по-ясно. — Веднъж ми каза, че още тогава усетил, че магията на елфите го променила, макар да не разбрал как станало това. Тогава си обещал никога вече да не използва камъните на елфите.

— И това знам.

— И въпреки това ме молиш да тръгна с теб?

— Да.

— Без дори да мога преди това да се допитам до него? Без да мога да го изчакам да се върне? Без дори да се помъча да му обясня?

Изведнъж друидът се ядоса:

— Искаш ли да те улесня, Брин Омсфорд? Моля те да направиш нещо, което не е нито приятно, нито разумно, нещо, което баща ти не би одобрил. Моля те да рискуваш всичко само срещу честната ми дума, че е наложително да го направиш. Искам да ми се довериш, когато може би ти нямаш основание да ми вярваш. Искам всичко това от теб, без да ти предлагам нещо в замяна. Не ти предлагам нищо.

После се понадигна от стола, подпря се на масата, а изражението му беше сурово и застрашително:

— Само едно нещо ще ти кажа. Ако се замислиш сериозно, ще разбереш, че въпреки възраженията, които би могла да изложиш против молбата ми, трябва да дойдеш с мен!

Този път дори Роун се въздържа да му противоречи. Друидът остана известно време така, с широко разперен черен плащ, с ръце, подпрени на масата. Приличаше на човек, изкаран извън кожата си от гняв. Това не беше присъщо на Аланон, поне от представата, която Брин си беше изградила за него от разказите на баща си, и тя се уплаши.

— Ще обмисля въпроса, както ме молиш — съгласи се тя почти шепнешком. — Само че се нуждая поне от една нощ. Трябва да се помъча да подредя мислите си… чувствата си.

Аланон се поколеба за миг, после кимна:

— Ще говорим пак утре сутринта. И добре си помисли, Брин Омсфорд.

Когато друидът се накани да си върви, Джеър ненадейно скочи на крака с пламнало лице:

— А аз какво? Къде са моите чувства в цялата тази работа? Ако Брин тръгне, тръгвам и аз! Няма да остана тук!

— Джеър, престани…! — опита се да възрази Брин, но Аланон я стрелна с очи, стана, заобиколи масата и застана до брат й:

— Ти си смел — каза той тихо и постави ръка на слабото рамо на младежа от Вейл. — Но не от твоята магия имам нужда в това пътешествие. Твоята магия е илюзия, а илюзията няма да ни помогне да минем през Мейлморд.

— Може и да грешиш — настоя Джеър. — Освен това ми се иска да помогна!

Аланон поклати глава:

— Ще помогнеш. Трябва да направиш нещо, докато Брин и аз не сме тук. Трябва да отговаряш за безопасността на родителите си, да се погрижиш Призраците Морди да не ги открият, преди да съм унищожил Илдач. Трябва да използваш песента на желанията, за да ги защитаваш, ако силите на мрака дойдат да ги търсят. Ще направиш ли това?

Брин се подразни от увереността на друида, че вече е решено тя да отиде с него в Източната земя. Още по-силно я раздразниха думите му, че Джеър трябва да използва магията на елфите като оръжие.

— Ще го направя, щом трябва — отговори брат й с леко недоволство в гласа. — Само че предпочитам да дойда с вас.

— Друг път, Джеър — отвърна Аланон и свали ръката си от рамото му.

— А може би и аз ще те придружа друг път — заяви остро Брин. — Все още нищо не е решено, Аланон.

Той обърна бавно мрачното си лице към нея:

— За теб няма да е друг път, Брин — каза друидът тихо. — Твоят ред е сега. Трябва да дойдеш с мен. До сутринта ще си го разбрала.

Кимна с глава, мина покрай тях и се запъти към входната врата, плътно загърнат в плаща си.

— Къде отиваш, Аланон? — извика след него девойката.