Тери Брукс - Молитвената песен

— А може би това няма да е чак толкова голям късмет — отбеляза Брин.

Той сви рамене:

— Зависи от гледната точка.

— Каква е твоята гледна точка, Роун?

Той се намръщи:

— Ами аз не му вярвам.

— Би ли ми казал защо?

— Заради това, за което се представя — защитник срещу Господаря на магиите и Носителите на черепи, защитник срещу злите духове, освободени от света на магьосничеството, а сега се прави и на защитник срещу Черните Призраци. Но забележи, той винаги е защитник с помощта на някой член от семейство Омсфорд. И аз знам историята, Брин. Тя винаги е една и съща. Той се появява неочаквано, предупреждава за опасност, която застрашава расите, и единственият, който може да помогне и да я премахне, е някой от семейство Омсфорд. Потомци на елфите от рода Шанара и на магиите, които им принадлежат — това са Омсфордови. Първо Мечът на Шанара, после камъните на елфите, а сега песента на желанията. Но никога нещата не са точно такива, каквито изглеждат, нали?

Брин поклати бавно глава:

— За какво говориш, Роун?

— Говоря за това, че друидът се явява изневиделица и разказва история, която трябва да осигури помощта на Ший или на Уил Омсфорд. А сега и твоята помощ. И всеки път е едно и също. Той казва само това, което трябва да каже. Разкрива само толкова, колкото е необходимо. Останалото го пази в тайна. Укрива част от истината. Не му вярвам. Аланон си играе с живота на хората.

— И мислиш, че прави това и с нас?

Роун пое дълбоко въздух:

— А ти не мислиш ли така?

Брин замълча, преди да отговори:

— Не съм сигурна.

— Значи и ти не му се доверяваш?

— Не съм казвала такова нещо.

Планинецът я гледа известно време, после бавно седна срещу нея и скръсти крака:

— Все пак няма ли да ми кажеш? Вярваш ли му или не?

Тя също седна:

— Все още съм разколебана.

— Тогава какво по дяволите правиш тук?

Брин се усмихна на нескритото му възмущение.

— Тук съм, Роун, защото той има нужда от мен. Виж, в това съм убедена. За всичко останало, което ни каза, не съм сигурна. А това, което пази в тайна, аз сама трябва да открия.

— Ако можеш.

— Ще го открия.

Тя се усмихна, стана и се доближи до него. Нежно го целуна по челото.

— Ето защо исках да си с мен, Роун Лий, за да ме защитаваш. А ти не тръгна ли с нас точно по тази причина? — Той се изчерви силно и промърмори нещо неразбираемо. Брин неволно се засмя. — Защо не оставим темата за друг път и не се заловим с кокошките. Умирам от глад.

Запали огън, докато Роун почистваше птиците. После ги сготвиха и изядоха. Хапнаха и малко сирене, пийнаха бира. Ядоха мълчаливо, седнали на върха на малкото възвишение и наблюдаваха потъмняващото нощно небе и луната, която хвърляше бледата си сребриста светлина върху водите на езерото.

Вече се беше стъмнило, когато приключиха с вечерята, а Аланон още не се беше върнал.

— Ерин, помниш ли какво каза преди малко, че съм тук, за да те защитавам? — попита Роун, след като се върнаха до огъня.

Тя кимна.

— Да, така е — тук съм, за да те защитавам. Не бих позволил да ти се случи нещо лошо — никога. Предполагам, че го знаеш.

Поколеба се, преди да продължи. Тя му се усмихна в мрака:

— Да, знам.

— Е, добре — поразмърда се той смутено, и вдигна очуканата ножница на меча на Лий. — Има и друга причина, заради която съм тук. Надявам се, че ще можеш да ме разбереш. Тук съм, за да докажа нещо на себе си. — Отново се поколеба. Търсеше думите, с които да й обясни. — Аз съм Принц на Лий, но това е само титла. Просто съм роден с нея — също като братята ми, а всички те са по-големи от мен. И този меч, Брин. — Вдигна високо ножницата с оръжието. Те не са истински мои. Те са на прадядо ми. Това е меч на Мениън Лий. Винаги е бил негов, откакто го е носил при издирването на Меча на Шанара. Сега аз го нося — както и ясеновия лък — защото Мениън Лий ги е носил, а на мен ми се иска да бъда като него. Но не съм.

— Не знаеш, дали не си — вметна бързо тя.

— Точно там е въпросът — продължи той. — Никога не съм направил нещо, за да открия какво бих могъл да бъда. Това донякъде е причината, за да съм тук. Искам да разбера. Мениън го е разбрал по този начин, като тръгнал да издирва Меча на Шанара, като защитник на Ший Омсфорд. Нищо чудно и аз да успея.

Брин се усмихна:

— Може би ще успееш. Във всеки случай радвам се, че ми го каза. — Тя замълча. После продължи: — Сега пък аз ще ти кажа една моя тайна. И аз дойдох по същата причина. И аз трябва да докажа нещо на себе си. Не знам, дали ще мога да направя това, което Аланон очаква от мен. Не знам дали съм достатъчно силна. Родена съм с песента на желанията, но никога не съм знаела какво трябва да правя с нея. Убедена съм, че има някаква причина да притежавам магията. Може би ще разбера каква е тя от Аланон. — Брин постави ръката си на рамото му. — Ето, виждаш ли, в крайна сметка не сме чак толкова различни един от друг, нали, Роун?