Тери Брукс - Молитвената песен

— Подозирах, че знаеш.

— Ами той беше толкова потаен за тях, че…

— А ти не обичаш тайните, нали? Извади ли ги от скривалището?

— Само за да ги погледам — призна той, после се наведе към нея. — Слушай, Брин, мисля, че трябва да ги вземеш със себе си.

— За какво са ми? — В гласа й прозвуча гневна нотка.

— За да те пазят. Заради магията.

— Магията ли? Никой друг не може да използва магията им освен татко. И ти го знаеш много добре.

— Кой знае. Може пък…

— Наясно си и с чувствата му към тези камъни на елфите. Не мислиш ли, че е достатъчно ужасно, че тръгвам на това пътешествие, а сега и ново двайсет — да взема камъните на елфите със себе си. Ти май не си даваш ясна преценка за това, а, Джеър?

В този момент Джеър се вбеси:

— Ти си тази, която не си дава ясна преценка. И двамата знаем на какви опасности ще бъдеш изложена. Ще се нуждаеш от всякакъв вид подкрепа. Камъните на елфите биха могли да ти бъдат от голяма помощ. Единственото, което се иска от теб, е да разбереш как да извлечеш силата им. Може и да успееш.

— Никой, освен онзи, за когото те са предназначени, не може…

— Да използва камъните? — Почти беше заврял лицето си в нейното. — Но възможно е това да не се отнася за теб и мен, Брин. Та нали ние вече носим магията на елфите вътре в себе си? Притежаваме песента на желанията. Нищо чудно да можем да накараме камъните на елфите да се задействат!

Последва дълго, напрегнато мълчание.

— Не — каза най-после тя. — Не, обещахме на татко никога да не се опитваме да използваме камъните на елфите…

— А не си ли спомняш, че той ни накара да му обещаем още нещо — да не използваме магията на елфите? Но ние я използваме — дори ти, от време на време. И не е ли точно това, което Аланон иска да направиш, когато стигнете до крепостта на Призраците Морди? Кажи де! Така че би ли ми казала каква е разликата между използването на песента на желанията и използването на камъните на елфите? Магията на елфите си е магия на елфите!

Брин беше втренчила тъмните си очи в него — един отнесен, невиждащ поглед. После отново се зае с одеалата:

— Няма значение. Няма да взема камъните на елфите. Хайде, помогни ми да завържем одеалата.

И така приключи разговора им по този въпрос, също както и с отиването в Източната земя. Никакви разумни обяснения. Тя просто си беше наумила да не взема камъните на елфите, независимо дали би могла да ги използва или не. Джеър изобщо не можеше да проумее това. Не разбираше сестра си. Ако беше на нейно място, той щеше да вземе камъните на елфите, без да се замисли. Щеше дати вземе и да намери начин да ги използва, защото те бяха могъщо оръжие срещу черната магия. Но Брин… Брин не беше способна да види липсата на логика в поведението си — съгласява се да използва магията на песента на желанията, а отказва да използва магията на камъните на елфите.

През останалата част от сутринта той се опитваше да си обясни аргументите на сестра си или липсата на аргументи. Часовете бързо отминаваха. Роун се върна с конете й с припасите. След като натовариха багажа обядваха набързо в хладната сянка на дъбовете в задния двор. После внезапно Аланон отново се появи, толкова черен в средата на деня, колкото и в най-тъмната нощ и зачака с търпението на самата смърт. Изведнъж се оказа, че няма никакво време. Роун раздруса силно ръката на Джеър, потупа го грубо по гърба и изтръгна от него обещанието, че ще се грижи за родителите си, когато се върнат. После Брин прегърна брат си и го притисна силно до себе си:

— Сбогом, Джеър — прошепна тя. — И не забравяй, че те обичам.

— И аз те обичам — едва продума той и я прегърна.

Минута по-късно тримата се качиха на конете и поеха по прашния път. Махнаха му с ръце за сбогом и той им отвърна. Джеър гледа след тях, докато се изгубиха от погледа му и изтри една сълза, която неволно се беше търкулнала от очите му.

Същия следобед Джеър, се премести в страноприемницата. Направи го заради предупрежденията на Аланон, че Призраците или съюзниците им гноми може би вече търсят друида в земите на запад от Сребърната река. Ако враговете им стигнеха до Шейдската долина, домът на Омсфордови щеше да бъде първото място, където биха претърсили. Освен това в страноприемницата беше много по-интересно. Стаите й бяха пълни с пътуващи от всички земи. Всеки от тях си имаше своя история, която да разкаже и своя новина, която да сподели. Джеър предпочиташе възбудата на разговорите, разменени на чаша бира в хана пред скуката в празната къща.