Тери Брукс - Друидите на Шанара

Погледна надолу и зърна дръжката на Стиела, забита в стомаха й. Острието бе пронизало тялото й. Не помнеше да е забивал ножа си, но все пак беше го направил. Почувства се объркан, не вярваше на очите си. Какво се бе случило? Какво бе станало с плана му да я убие, когато и където пожелае? С намерението му да си присвои момента на смъртта й? Той бързо погледна в очите й. Отчаяно желаеше да види какво е заключено в тях, какво те изразяват в момента, обладан от желание да си присвои магията й. Погледна, и онова, което видя, го изпълни с гняв.

Пи Ел изкрещя. Заби отново и отново ножа си в нея, сякаше се опитваше да се скрие от онова, което бе видял в очите й. По тялото на Куикнинг преминаваха тръпки, но погледът й оставаше неподвижен и виденията в очите й продължаваха да бъдат същите.

Най-сетне Пи Ел разбра, и разбирайки, изпита ужас, от който нямаше къде да се скрие. Мислите му се разпаднаха, попаднаха в тресавището на отчаянието. Той се откъсна от момичето и започна да гледа как тя бавно, агонизиращо пада на улицата. Черните й очи го напуснаха. Той чуваше как Морган Лех крещи от ярост, как Уокър Бо тича напред и как Хорнър Дийс хвърля зад гърба му проклятията си. Никой от тях нямаше значение. Значение имаше само момичето. Той се отдръпна целият разтресен от студ, който сякаш щеше да го прикове на място. Всичко, на което се беше надявал му бе откраднато. Всичко, което бе желал, бе загубено.

Какво направих?

Той се обърна и се спусна да тича. Вледеняването му изведнъж се превърна в огън, а в съзнанието му жужаха думите като рояк стършели с остри разтворени жила.

Какво направих?

Той прелетя покрай Хорнър Дийс с бързина, породена от страха и отчаянието, тъй че старият Следотърсач нямаше никакви шансове да го спре. Каменната улица цялата се тресеше и дъждът се лееше като из ведро, но нищо не можеше да го спре. Мракът се спусна над него с дружеска прегръдка и той се сви като малка фигурка в сянката на древните градски сгради, дребна искрица живот, уловен от магия далеч по-стара и силна от неговата. Видя лицето на Куикнинг пред себе си. Усети как очите й го гледаха, когато Стиелът се забиваше в тялото й. Чу нейната въздишка на облекчение.

Пи Ел се затича из улиците на Елдуист като безумен.

Пръв стигна до Куикнинг Морган Лех. Той се освободи от Уокър със сила, която удиви другия, прекоси празния площад и пое момичето на ръце, преди то още да падне на камъка. Коленичи, като я държеше в ръцете си. Прилепи пепелно сивото й лице до гърдите си и започна да шепне името й все отново и отново.

Уокър Бо и Хорнър Дийс побързаха от двете страни, наведоха се над нея и си размениха тъжни погледи. Ризата на Куикнинг бе цялата просмукана от кръв.

Уокър се изправи и погледна в посоката, където беше изчезнал Пи Ел. Убиецът вече се беше скрил в лабиринтите от сгради и улици, беше избягал към провлака и скалите отвъд него. Уокър си спомни как изглеждаше лицето му — изпълнено с ужас, неверие и ярост. Явно убийството на Куикнинг не бе оправдало надеждите му.

— Уокър! — в гласа на Морган Лех звучеше отчаяна молба.

Уокър се наведе към него.

— Помогни й, тя умира.

Уокър погледна кръвта под дрехите й, смазаното, отпуснато тяло, лицето с дългата коса, разпиляна като сребрист воал. Тя умира. Той повтори думите в тишината на съзнанието си, без да може да повярва, че това е възможно, удивен, че не бе и предполагал, колко това е неизбежно. Той гледаше момичето също толкова безпомощен и отчаян като Планинеца, но все пак до съзнанието му достигаше истината, че това действително става.

— Уокър, направи нещо! — повтори Морган, покрусен, настоятелен.

— Планинецо — каза в отговор Хорнър Дийс, като внимателно го хвана за рамото, — какво искаш от него да направи?

— Какво да искам, да използва магията си! Да й даде същия шанс, какъвто тя даде на него!

Уокър коленичи. Гласът му бе спокоен и нисък.

— Не мога, Морган. Аз не притежавам магията, която е необходима.

Той протегна ръка, за да докосне гърлото й и да опипа пулса й. Той все още биеше, макар и неравен, чуваше се дишането й.

— Тя трябва да направи, каквото може, за да се спаси.

Морган го гледаше известно време, после отново започна да говори на Куикнинг, призовавайки я да се събуди, да му каже нещо. Думите му бяха объркани, отчаяни, умолителни. Момичето леко се помръдна в отговор.

Уокър отново погледна Хорнър Дийс. Старецът бавно поклати глава.

В този момент очите на Куикнинг се отвориха. Те бяха ясни и уплашени, проникнати от болка.