Тери Брукс - Магическо кралство за продан. Продадено

Огромният мъж се приведе напред.

— И всичките тези приказки за това, каква е била навремето съдебната практика, ми изглеждат все едно баща ми да ми говори как е изминавал по пет километра през снега, за да стигне до училище. Какво се очаква от мене — да си продам колата и да вървя пеш на работа от Барингтън ли? Не можеш да върнеш времето назад, колкото и да ти се иска. Налага се да приемеш нещата такива, каквито са.

Бен остави Майлс да говори без да го прекъсва. Майлс беше прав в едно — само той можеше да си позволи да му говори така и то защото беше единственият му приятел. Но Майлс винаги се беше отнасял към живота различно, винаги бе предпочитал да се приспособява към обстоятелствата вместо да ги променя, предпочитал бе да не си създава проблеми. Просто не разбираше, че в живота има неща, които човек не бива да приема.

— Да оставим Ани за момент — Бен замълча многозначително преди да продължи. — Нека приемем, че промяната е житейски факт, че тя е процес, предизвикан от усилията на хората, които не са доволни от положението на нещата и тя по същество е нещо добро. Нека приемем, че промяната често е резултат на онова, което сме познали, а не просто сме си въобразили. Промяната е част от историята. Ето защо онова, което някога е било и е било добро, не бива да се отхвърля просто защото е минало.

Майлс вдигна ръка.

— Виж, аз не искам да кажа…

— Можеш ли честно да ми кажеш Майлс, че си доволен от развитието на юридическата практика в тази страна? Можеш ли да твърдиш поне, че е честна и почтена като преди петнайсет години, когато навлизахме в професията? Та виж какво става, за бога! Потънали сме в тресавище от укази и разпоредби, което стига оттук до края на света, та дори съдиите и адвокатите не го разбират и наполовина. На времето бяхме компетентни във всяка област — сега имаме късмет, ако познаваме една-две области, защото трябва непрестанно да навлизаме в нови неща, за да бъдем в крак с времето. Съдилищата са бавни и пренатоварени. Съдиите често са посредствени юристи, избирани по политически причини, адвокатите излизат от юридическите факултети и гледат да натрупат пари и да си видят името във вестника, а не да помагат на хората. Професията се превръща в една тоталитарна машина. Ние само се рекламираме! Все едно че сме прекупвачи на старо. Не се образоваме както трябва. Нямаме правилна политика. Просто сме се оставили на течението и се опитваме да се оправим някак си.

Майлс го гледаше, навирил глава във възхита.

— Свърши ли вече?

Бен кимна леко почервенял.

— Мисля, че да. Пропуснах ли нещо? Майлс поклати глава.

— Беше напълно изчерпателен. Е, стана ли ти по-добре?

— Благодаря, много.

— Чудесно. Тогава само една последна забележка. Изслушах те внимателно, запаметих всяка изречена дума и донякъде съм съгласен с теб. И все пак — какво от това? Държани са хиляди речи, провеждани са хиляди заседания, написани са хиляди статии все в тази насока, която ти така красноречиво очерта в своята тирада — и какво от това?

Бен въздъхна.

— Нищо особено.

— Ето че започваш да схващаш. А щом е така, какъв смисъл има да се занимаваш с всичко това?

— Не зная, но не е там работата.

— Така и предполагах. Е, в какво е въпросната работа? Ако искаш да обявиш сам война на системата, опитвайки се да я промениш — това е чудесно. Но можеш да бъдеш малко по-умерен в тази твоя мисия. Някой и друг ден, отделен за по-маловажните неща в живота, може да ти даде известна перспектива, та да не ти изгорят съвсем бушоните, съгласен ли си?

Бен кимна.

— Е, добре, съгласен. Но умереността не ми е, много в стила.

Майлс се усмихна.

— Няма защо да ми го казваш. А сега нека поговорим за нещо друго. Например за снощи. Може и да ти се стори невероятно, но имаше хора, които питаха за теб и казаха, че им липсваш.

— Е, значи са някои отчаяни самотници. Майлс сви рамене.

— И така да е. Какво толкова те спря да не дойдеш? Нов случай ли?

Бен се позамисли, но само тръсна глава.

— Не, нищо ново. Просто исках нещо да разбера — той се подвоуми, после импулсивно взе куфарчето си и измъкна оттам Книгата на желанията. — Майлс, искаш ли да видиш нещо наистина странно? Погледни тук.

Той отвори каталога на обявата за Ландовър и му го подаде през бюрото. Приятелят му се понадигна да го вземе и отново се отпусна на стола.

— Магическо кралство за продан… Ландовър — остров на вълшебства и приключения… Хей, що за нещо е това? — Майлс обърна за да погледне корицата.