Тери Пратчет - Невиждани академици

- Ние сме част от самата същина на университета, господин Стибънс! Взимаме само това от което се нуждаем! Не ламтим за богатство! И безусловно не приемаме „извънредно отговорна длъжност, включваща атрактивен пакет в областта на възнаграждението”, каквато и простотия да значи това, „както и други изгоди, включително щедра пенсия”! Пенсия, представете си! Кога е било магьосник изобщо да се пенсионира?

- Ами доктор Уховрътски[8]... – не съумя да се спре Пондър.

- Той напусна за да се ожени! – сряза го Ридкъли – Това не е никакво пенсиониране, а си е същото като да умреш.

- Ами доктор Хаузмартин? – не мирясваше Пондър.

Лекторът по Съвременни Руни го срита по пищялката, но Пондър само изохка и продължи:

- Той напусна поради тежък случай на жаби по служебни причини, сър!

- Ами като не можеш да носиш на напечено, изнасяй се – изсумтя Ридкъли.

Напрежението се запоразрежда и островърхи шапки предпазливо се запонадигаха. Избухванията на Архикарцлера траеха само по няколко минути. Което щеше да е по-голяма утеха, ако не беше обстоятелството, че приблизително през пет минути все нещо му напомняше за, според него, абсолютно предателското поведение на Декана, а именно да кандидатства и да постъпи на работа в друг университет след най-обикновена реклама във вестника. Един повелител на магиите не можеше да се държи така. Не може той да ми застане пред някаква комисия от бакали, зарзаватчии и обущари (които макар и да са несъмнено чудесни хора, солта на земята, тъй да се каже, но все пак...) да го оценяват и преценяват все едно е породиста хрътка (несъмнено ще да са му огледали и зъбите!). Така той излага целокупното магьосническо братство, да, точно това прави...

И в коридора отвън изскърцаха колела и всички магьосници като един застинаха в очакване. Вратата се отвори и първата претрупана количка биде вкарана в стаята.

Разнесе се поредица от въздишки докато всяко око се съсредоточаваше в тикащата я слугиня, последвани от доста по-шумни въздишки, когато те установиха, че тя, собствено, не е тази която са очаквали.

Не че беше грозна. Сигурно можеше и привлекателна да се нарече, но така както привлича някой хубав уютен и спретнат дом с мушкато на прозорците и надпис „добре дошли” на изтривалката и ябълков пай в печката. Мислите на магьосниците обаче, кой знае защо, точно в този момент не бяха насочени към храната, макар че някои от тях смътно все още и да клоняха в тази насока. Изобщо тя фактически си беше едно съвсем даже симпатично момиче, въпреки че гърдите и определено трябва да са били предназначени за някоя три глави по-висока. Но, каквото и да се каже за нея, тя не беше Нея[9].

Преподавателският състав се поомърлуши, но после значително се ободри, когато керванът от колички заизпълва стаята. Всеизвестно е, че нищо не повдига духа толкова, колкото закуската в 3 часа през нощта.

Е, добре значи, помисли си Пондър, този път поне изкарахме вечерта без нищо счупено. По-добре от този вторник най-малкото.

Добре известен факт е, че във всяка една организация ако искаш нещо да се свърши, трябва да го възложиш на някой и без това много зает. Това е причинило известен брой самоубийства, както и, в един случай, смъртта на един изпълнителен директор поради нееднократно удряне на главата на последния в един много малък каталожен шкаф.

В Н.У. този зает човек беше Пондър Стибънс. Даже беше започнало да му харесва. Ако не друго, повечето задачи, които му казваха да свърши, нямаше нужда да се вършат и на повечето старши преподаватели не им пукаше, че не са свършени, стига само те да са тези, които не са ги свършили. Освен това Пондър много го биваше да изнамира ефикасни системчици за пестене на време и, вчастност, много се гордееше със системата си за протоколиране на заседанията, която беше разработил с помощта на Хекса, все по- и по-полезната мислителна машина на университета. Детайлният анализ на предходните заседания съчетан с неимоверните предиктивни възможности на Хекса на базата на ограничен набор от лесно събираеми данни като дневния ред (който така или иначе беше под контрола на Пондър), състава на комисията, времето изминало от закуска и оставащо до вечеря и т.п., в повечето случаи позволяваше протоколите да се напишат предварително.

Изобщо той разглеждаше всичко това като своя принос към поддържането на избрания от самия университет курс на благожелателна и динамична стагнация. А да се поддържат нещата така винаги беше усилие с добра възвръщаемост, като се имат предвид алтернативите.