Тери Пратчет - Невиждани академици

[56] бел.авт.: Архиепископ в дом на спазарена нежност би изглеждал по-малко объркан от Лут в този момент, макар че степента на въпросното объркване зависи от това, колко архиепископи познавате.

[57] бел.прев.: Заглавието е „Нищото на знанието”, цитатът гласи „Не мога да си спомня точно, но беше нещо като лек съдържащ ванилия десерт”.

[58] бел.прев.: от немски - „Морето на неизбежността”.

[59] бел.авт.: Полицаите имат навика да произнасят думата „господине” така, сякаш всъщност са искали да кажат „господинчо”.

[60] бел.авт.: т.е. замисля нещо лошо.

[61] бел.авт.: На своето място Маестрото по Музика затършува за бележника си и трескаво записа: „Macarona solum est, unum Macarona est, est certum Macarona”, изгаряйки от нетърпение за нова спявка с хора си.

[62] бел. прев.: Когато чернокожите играчи са били все още новост в английските футболни клубове, е имало много популярна сред феновете расистка проява да се замерят чернокожите играчи с банани, съпровождани с викове „Уук! Уук!”. Един играч на Уест Хям по този повод е казал, че изобщо не му се налагало да си купува банани.

[63] бел.авт.: Макар че усещането беше леко коригирано, когато тя установи, че нито един от зрителите дори не опита абсолютно никакви разни такива.

[64] бел.авт.: Според Скалата на Флечър за птичето гадене повръщането при папагала фигурира под номер пет в под-скалата „по-добре умрял”. Най-високата степен на гадене е тази, от която страда големият ранно-оплешивяващ орел, който може да повръща над три държави едновременно.

[65] бел.прев.: Първообразът на това стихотворение е „Брахма” на Ралф Уолдо Емерсън.

[66] бел.авт.: Традицията повелява в подобни случаи тържествуващите герои да пръскат публиката от бутилки шампанско. Нямаше нищо подобно. Ако един магьосник успее да извади тапата на бутилка шампанско, той със сигурност няма да възнамерява да го пръсне нахалос.

[67] бел. прев.: Това отговаря на легендарния коментар на Кенет Уолстънхолм на края на финала на Световната купа по футбол от 1966 г. на Уембли, когато Англия бие ФРГ с 4:2. Съдията многократно удължава ли удължава срещата, а коментаторът сухо и безстрастно няколко пъти отбелязва, че на терена някои хора изглежда си мислят, че това е краят, докато накрая също толкова бестрастно и сухо казва „Е, това вече е краят”.

Интересно, но тази футболна победа на Англия значително е подпомогнала преизбирането на премиер-министъра Харълд Уилсън, имал репутация на особено ловък и страховит политик. Четири години по-късно, когато Англия на следващото световно пада от ФРГ, Уилсън пада от власт.

[68] бел.авт.: Която споделяше обща форма с повечето магьосници, така че се чувстваше двойно като у дома си.