Сара Маас - Стъкленият трон

— Не! — сопна се чернокосата. — Роклята ти е добре избрана, стара и мърлява.

— Но... — отвори уста друга блондинка, след което спря, защото господарката й извърна глава към нея. Селена приближи перилата и се загледа надолу.

Роклята не изглеждаше особено стара.

— Не след дълго Дориан ще ме покани на лична аудиенция.

Селена се приведе на ръба на балкона. Стражите гледаха трите момичета с повишено внимание, но очевидно не защото ги мислеха за опасни.

— Дано Перингтън не се сърди, много съм му благодарна, задето ме покани в Рифтхолд. Мама сигурно се върти в гроба!

Жената млъкна, след което добави:

— Чудя се коя ли е тя?

— Майка Ви ли, милейди?

— Жената, която принцът доведе тук. Чух, че прекосил цяла Ерилея, за да я намери, и тя влязла в града, яхнала коня на капитана. Не разбрах нищо повече за нея. Дори името й.

Двете блондинки се спогледаха по начин, който разкри на Селена, че този разговор се е водил много пъти и преди.

— Няма от какво да се притеснявам — продължи жената. — Няма да приемат блудницата на принца добре.

Неговата каква?

Блондинките спряха под балкона и запърхаха с клепки към стражите.

— Искам лулата си — промърмори жената и започна да масажира слепоочията си. — Това ужасно главоболие отново се връща.

Селена вдигна вежди.

— Освен това — продължи чернокосата и тръгна нанякъде, — трябва да пазя гърба си. Може би дори ще се наложи...

Прас!

Жените извикаха и стражите се завъртяха с вдигнати арбалети. Селена се бе отдръпнала назад в сенките, хвърляни от арката на балкона.

Саксията бе пропуснала.

Този път.

Жената изпсува толкова цветисто, че Селена трябваше да запуши устата си, за да не избухне в смях. Слугините й закудкудякаха и започнаха да чистят калта от роклята и велурените й обувки.

— Тихо! — изсъска жената.

Стражите останаха с каменни изражения.

— Мълчете и да вървим!

Жените се отдалечиха, а блудницата на принца се прибра в покоите си и нареди на слугините да я облекат в най-хубавата рокля, която намерят.

Селена застана пред огледалото от палисандрово дърво и се усмихна.

Прокара ръка по роклята си. Бяла дантела с цвета на морска пяна се спускаше надолу по врата й и се разливаше над гърдите й в зеленикавия океан от коприната на роклята. Червен шарф покриваше талията й и образуваше обърнат наопаки връх, разделящ корсета от полата й. А в корсета имаше скрит малкият саморъчно направен от фуркети кинжал. Бодеше я жестоко.

Тя вдигна ръце, за да приглади накъдрената си коса.

Не знаеше какво точно смята да прави сега, след като се беше облякла, особено при положение, че вероятно щеше да се наложи да се преоблече преди началото на съревнованието.

Селена чу шумоленето на поли и вдигна очи към огледалото, за да види как Филипа влиза зад нея. Асасинът се опита да не се стегне и, естествено, не успя.

— Толкова е жалко, че си такава — въздъхна Филипа и обърна Селена към себе си. — Иначе можеше и да заплениш някой лорд и да се омъжиш за него. А защо не и за самия принц? Макар че там щеше да се наложи да се постараеш.

Тя намести зелената рокля на Селена, преди да се наведе и да почисти чехлите й с цвят на рубин.

— Вече има слухове за това. Подочух как някакво момиче разправя, че престолонаследникът ме е довел тук, за да ми завърти главата. Мислех, че целият двор знае за нелепото съревнование.

Филипа се изправи.

— Каквито и да са слуховете, ще отшумят още след седмица. Само гледай. Той ще си намери ново момиче и дворът ще забрави за теб.

— Селена изпъна рамене и Филипа оправи един немирен кичур. — Не се сърди, кукличке. Престолонаследникът е обграден от красиви жени. Трябва да се гордееш, че те мислят за една от любовниците му.

— Не бих искала да ме виждат в такава светлина.

— По-добре, отколкото в тази на асасин.

Селена погледна към Филипа, след което се разсмя.

— Много по-хубава си, когато се усмихваш — поклати глава Филипа.

— Почти изглеждаш като момиче. Ти обаче винаги си начумерена!

— Може би си права — призна си Селена и понечи да седне на една лилава табуретка.

— Не! — развика се Филипа и Селена замръзна на мястото си. — Ще намачкаш плата.

— Краката ме болят ужасно в тези обувки — погледна я жално момичето. — Нали не очакваш да седя права цял ден? Ами когато ям?

— Можеш да седнеш чак след като някой ти каже колко прекрасно изглеждаш.

— Никой не знае, че си ми слугиня.

— Знаят, знаят. Пратена съм да прислужвам на любовницата на принца от Рифтхолд.