Сара Маас - Стъкленият трон

Каол се усмихна леко. Бе забъркала достатъчно голяма каша за месеците, които бе изкарала в замъка. Можеше само да си представя какво щеше да се случи през следващите четири години.

Селена се бе задъхала, когато двамата с Нокс свалиха мечовете си, а Майсторът на оръжията се развика на петимата шампиони да пият вода. Днес бе последното изпитание преди дуела. Когато Каин отиде към каната с вода на масата до отсрещната стена, асасинът се отдалечи, без да го изпуска от поглед. Огледа ръста и мускулите му, които издаваха силата, открадната от убитите шампиони. Разгледа черния пръстен на ръката му — дали не бе свързан с ужасяващите му способности?

Дори не бе показал изненада, че я вижда жива, когато тя бе влязла в тренировъчната зала. Само се бе усмихнал надменно и бе взел меча си.

— Нещо притеснява ли те? — попита все още задъханият Нокс, когато застана до нея. Каин, Грейв и Рено говореха помежду си. — Беше малко нестабилна.

Как Каин се бе научил да призовава съществото — и каква бе онази чернота, от която то бе изскочило? Наистина ли всичко бе заради едното съревнование?

— Или — продължи Нокс — си мислиш за нещо друго?

Тя прогони Каин от мислите си.

— Какво?

— Компанията на престолонаследника на бала ти бе забавна — ухили се той.

— Гледай си работата — сопна се тя.

— Не исках да любопитствам — вдигна ръце Нокс. Тя отиде до каната и не му отвърна нищо. Наля си чаша, без да му предлага. Той се облегна, когато тя остави каната. — Имаш нови белези на ръката.

Тя я прибра в джоба си, а очите й заблестяха.

— Казах да си гледаш работата — повтори тя и отстъпи назад. Нокс обаче я хвана за ръката.

— Каза ми и да остана в покоите си онази нощ. Тези белези приличат на следи от ухапване. Говореха, че Верин и Ксавие са били убити от животно. — Сивите му очи се присвиха. — Знаеш нещо.

Тя погледна през рамо към Каин, който се шегуваше съвсем спокойно с Грейв, без изобщо да му личи, че е безумец, призоваващ демони.

— Останахме само петима. Четирима ще участват в дуелите, а изпитанието е утре. Каквото и да е станало с Верин и Ксавие, не е било инцидент. Не и предвид това, че смъртта им настъпваше два дни преди изпитанията. — Тя измъкна ръката си от хватката му. — Внимавай — просъска.

— Кажи ми какво знаеш.

Не можеше, иначе щеше да я помисли за луда.

— Ако си умен, ще се махнеш от замъка.

— Защо? — Той погледна към Каин. — Какво криеш?

Бруло допи водата си и отиде да си вземе меча. Нямаше много време, преди тренировката да почне отново.

— Казвам, че ако имах друг избор, нямаше да съм тук, а на другия край на Ерилея, без да поглеждам назад.

Нокс се почеса по врата.

— Не разбирам нищо от думите ти. Защо да нямаш избор?

Знам, че не се разбираш с баща ти, но едва ли... — Убийственият й поглед го накара да спре. — Всъщност ти не си крадла на бижута, а?

Тя поклати глава, а Нокс погледна към Каин.

— И Каин го знае. Затова винаги те провокира, за да се издадеш какво можеш.

Тя кимна. Какво значение имаше дали той знае, или не. Имаше си и по-сериозни тревоги. Като това да оцелее в дуелите. И да спре Каин.

— Коя си обаче? — попита Нокс и тя прехапа устни. — Каза, че баща ти е заминал за Ендовиер и това е вярно. Принцът отиде да те вземе оттам, което доказва историята. — Но още докато говореше, очите му се спряха на гърба й. Тя веднага разбра извода му. — Само дето не си била в град Ендовиер, а в солните мини. Ето защо бе толкова слабичка първия път, когато те видях.

— Хайде, безделници! — плесна с ръце Бруло.

Нокс и Селена обаче останаха на масата. Очите му се бяха изцъклили.

— Била си робиня в Ендовиер? — Тя не можа да изговори потвърждението. Нокс бе достатъчно умен да си отговори сам. — Но ти си жена, какво си сторила, че да. — Погледът му се спря на Каол и стражите около него. — Чувал ли съм името ти, преди да бъдеш изпратена в Ендовиер?

— Да. Всички го чуха, когато отидох — въздъхна тя и изчака той да си спомни имената на затворниците и да сглоби пъзела.

Нокс направи крачка назад.

—Ти си момиче?

— Изненадващо, знам. Всички мислят, че съм по-възрастна.

— И вариантите за теб са или да станеш кралски шампион, или да се върнеш в Ендовиер? — прокара ръка през косата си Нокс.

— Затова не мога да си тръгна.

Бруло им извика да започнат тренировката.

— И затова ти казвам да се измъкнеш от замъка, докато можеш. — Извади ръката си от джоба и му показа белезите си.

— Получих това от създание, които дори не мога да опиша, а и ти не би ми повярвал, ако го направя. Но останахме само петима, а изпитанието е утре. Това означава, че още една нощ сме подложени на риск.