Сара Маас - Стъкленият трон

Кралят. Сърцето на Селена се сви и потъна чак до петите. Всеки един от белезите на ръката й я заболя. Кралят тръгна към нея, а чудовищната му фигура изпълни малкия коридор. Погледите им се срещнаха и тя усети как я обливат студени и горещи вълни едновременно. Каол спря и се поклони ниско.

Бавно и с нежелание, Селена стори същото, за да не се озове на бесилото. Стоманеният му поглед се спря върху нея и косъмчетата по ръцете й настръхнаха. Чувстваше как я оглежда, за да открие и най-малкото провинение. Кралят усещаше, че нещо в замъка му не е наред и това има общо с нея. Селена и Каол се изправиха и отстъпиха настрани.

Главата му се обърна и той продължи да я изучава, докато минаваше покрай тях. Дали не виждаше духа й? Дали не знаеше, че Каин отваря портали към други светове? Подозираше ли, че въпреки забраната за всякаква магия, Знаците на Уирда продължават да действат? Какво щеше да стане, ако кралят овладееше тяхната сила и започнеше сам да призовава демони като ридерака?

В очите му имаше мрак, който не бе от този свят — тъмен като пустотата между звездите. Можеше ли един човек да унищожи целия свят? Толкова ли всепоглъщаща бе амбицията му? Тя сякаш чуваше грохота на войната.

В краля се спотайваше нещо опасно. Беше дъхът на смъртта, който бе усетила от черната бездна, призована от Каин. Това бе смрадта на чужд, мъртъв свят. Каква бе целта на Елена, когато бе поискала тя да се приближи до краля, като стане негов шампион? Селена успя да продължи по пътя си и стъпка по стъпка се отдалечи от владетеля. Очите й бяха далечни и объркани, и макар да не погледна към Каол, го усети как изучава лицето й. За щастие, той не каза нищо. Бе хубаво да има около себе си някой, който разбира.

Каол не каза нищо и когато тя се приближи към него през остатъка от пътя им.

Каол крачеше напред-назад в стаята си. Времето му за тренировки със Селена бе минало — този следобед тя бе с останалите шампиони. Той се бе върнал в стаята си, за да прочете доклада за пътешествието на краля. През последните десет минути го бе изчел три пъти.

Смачка хартията в ръката си. Защо кралят бе дошъл сам? И по-важно, как всички около него бяха загинали

Не бе ясно и къде е бил. Бе споменал Планините на Белия зъб, но... защо другите бяха мъртви?

Кралят бе намекнал за проблем с бунтовниците, които бяха отровили хранителните им запаси, но детайлите бяха толкова мъгляви, че ставаше ясно, че истината е другаде. Може би не я бе обяснил напълно, за да не разстрои поданиците си. Каол обаче бе капитан на стражата му. Ако кралят му нямаше доверие.

Часовникът удари и раменете на Каол увиснаха. Бедната Селена. Знаеше ли, че в присъствието на краля прилича на изплашена животинка? Едвам се бе сдържал да не я помилва по гърба. Освен това ефектът от присъствието на владетеля бе дълготраен — тя бе останала скована и по време на обяда.

Иначе формата й бе невероятна. Бе станала толкова бърза, че едвам я удържаше. Можеше с лекота да прекоси стена, което му бе доказала, като се бе изкатерила с голи ръце до балкона си. Това го изнервяше, особено предвид факта, че е само на осемнайсет. Запита се дали е била в такава форма преди Ендовиер. Тя никога не се колебаеше по време на битките им, но сякаш потъваше в себе си, в място, което бе хладно и далечно, но и изпълнено с пламък и гняв. Можеше да убие всеки от останалите за секунди. Включително и Каин.

Но можеха ли да я пуснат отново из Ерилея, ако станеше шампион? Бе привързан към нея, но не знаеше дали ще спи спокойно със знанието, че са пуснали на свобода най-опасния асасин. Ако спечелеше обаче, щеше да остане тук още четири години.

Какво ли си бе помислил кралят, когато ги бе видял да се смеят заедно? Едва ли това бе причината да не му каже какво е станало с хората му. Не, кралят нямаше да се безпокои за такова нещо, особено ако Селена станеше негов шампион.

Каол потърка рамото си. Бе изглеждала толкова малка, когато видя краля.

А на него владетелят не му изглеждаше никак различен и беше точно толкова груб както винаги. Но това внезапно изчезване и фактът, че се бе върнал сам-самичък... кралят бе забъркал нещо и то започваше да кипи. А Селена някак го усещаше.

Капитанът на стражата се опря на стената и се загледа в тавана. Не можеше да се бърка в делата на краля. Точно сега работата му бе да разгадае убийствата на шампионите и да направи така, че Селена да спечели. Вече не ставаше дума само за гордостта на Дориан. Селена нямаше да оцелее още една година в Ендовиер.