Джордж Мартин - Пир за врани

„Още един завърнал се“. Казваха, че е знак за благоволението на Удавения бог. Всеки друг жрец губеше от време на време по някой мъж, дори Тарл Трижди удавения, когото бяха смятали за толкова свят, че бе избран да короняса крал. Но Ерон Грейджой — никога. Той беше Мократа коса, видял беше водните палати на самия бог и се беше върнал, за да го каже.

— Вдигни се — рече той на храчещото момче и го зашлеви по голия гръб. — Ти се удави и беше върнат при нас. Което е мъртво, никога не може да умре.

— Но се вдига. — Момчето се закашля и избълва още вода. — Вдига се отново. — Всяка дума се изтръгваше с болка, но така е на света: човек трябва да се бори, за да живее. — Вдига се отново. — Емонд се изправи и се олюля. — По-крепко. И по-силно.

— Вече принадлежиш на бога — каза Ерон. Другите удавени се струпаха и всеки го плесна и го целуна за добре дошъл в братството. Един му помогна да навлече наметало от груба вълна на сини, зелени и сиви петна. Друг му подаде кривак от плавей. — Вече принадлежиш на морето и морето те въоръжи — каза Ерон. — Молим се да въртиш яростно кривака срещу всички врагове на нашия бог.

Едва сега жрецът се обърна към тримата ездачи, които гледаха от седлата.

— За давене ли сте дошли, ваши благородия? Старият Спар се окашля.

— Мен ме удавиха като момче. И сина ми, на кръщелния му ден. Ерон изсумтя. Че Стефарион Спар са го дали на Удавения бог скоро след раждането му, в това не се и съмняваше. Знаеше дори как го правеха — топнат го набързо в корито с морска вода, тъй че едва да намокри главата на бебето. Нищо чудно, че железните бяха завладени, те, които някога бяха властвали навсякъде, гдето се чува ревът на вълните.

— Онова не е истинско давене — каза той на ездачите. — Който не умре наистина, не може да се надява, че ще се вдигне от смъртта. Защо сте дошли, ако не за да докажете вярата си?

— Синът на лорд Гордон дойде да те потърси, с вест. — Спар посочи младежа с червеното наметало.

Момчето май още нямаше и шестнайсет години.

— Кой точно си ти? — попита навъсено Ерон.

— Гормонд. Гормонд Гудбрадър, милостиви милорд.

— Удавения бог трябва да умилостивим. Давен ли си, Гормонд Гудбрадър?

— На кръщелния ми ден, Мокра коса. Баща ми ме прати да ви намеря и да ви заведа при него. Иска да се види с вас.

— Тук стоя аз. Лорд Горолд да дойде, ако иска да ме види. — Ерон взе от Рус пълния с морска вода мях, отпуши го и отпи глътка.

— Трябва да ви заведа в цитаделата — настоя младият Гормонд. „Страх го е да слезе от коня, да не си намокри ботушите“.

— Имам да върша божия работа. — Ерон Грейджой беше пророк. Не можеше някакви жалки лордове да му заповядват като на роб.

— При Горолд е долетяла птица — рече Спар.

— Майстерска птица, от Пайк — потвърди Гормонд. „Черни криле, черни слова“.

— Гарваните летят над сол и камък. Ако има вести, които ме засягат, изречи ги.

— Вестите, които носим, са само за твоите уши, Мокра коса — каза Спар. — За такива неща не бих говорил тук, пред тия другите.

— Тия другите са моите удавени мъже, божии слуги, също като мен. Нямам никакви тайни от тях, нито от нашия бог, до чието свято море стоя.

Конниците се спогледаха.

— Кажи му — подкани Спар и младият с червеното наметало сбра кураж.

— Кралят е мъртъв. — Каза го съвсем простичко. Три думи, но самото море сякаш потръпна, щом ги изрече.

Четирима крале имаше във Вестерос, но Ерон нямаше нужда да му казват за кого става въпрос. Бейлон Грейджой управляваше Железните острови — и никой друг. „Кралят е мъртъв? Как е възможно?“ Беше видял брат си няма и преди един лунен кръг, когато се върна в Железните острови след набезите на Каменния бряг. Сивата коса на Бейлон беше станала почти съвсем бяла, докато жреца го нямаше, а гърбицата му беше още по-издута, отколкото при отплаването на бойните кораби, И все пак общо взето кралят не изглеждаше болен.

Ерон Грейджой бе съградил живота си върху два могъщи стълба. Тези три думи събориха единия. „Само Удавения бог ми остава. Дано ме направи силен и неуморим като морето“.

— Как е умрял брат ми?

— Негово величество минавал по един мост в Пайк и паднал върху скалите.

Твърдината на Грейджой се издигаше върху насечен терен, цитаделите и кулите й бяха изградени върху яки гранитни скали, извисили се от морето. Мостове свързваха целия Пайк: сводести мостове от дялан камък и люлеещи се пасажи от въжета и дървени греди.

— Имаше ли буря, когато падна? — попита Ерон.

— Имаше — отвърна младежът.