Джордж Мартин - Пир за врани

— Кой точно си ти? — попита навъсено Ерон.

— Гран. Баща ми ви чака.

Залата беше усойна и ветровита, пълна със сенки. Една от дъщерите на Горолд предложи на жреца рог ейл. Друга заръчка с ръжен тлеещия огън, от който излизаше повече пушек, отколкото топлина. Самият Горолд Гудбрадър говореще тихо с някакъв мършав мъж с фин сив халат и верига с много метални брънки на врата — нали беше майстер на Цитаделата.

— Къде е Гормонд? — попита Горолд.

— Връща се пеш. Отпратете жените си, милорд. И майстера също. Не обичаше майстери. Гарваните им бяха същества на Бурния бог, а и не се доверяваше на лечителството им, не и след Ури. „Никой свестен мъж не би избрал робски живот, нито ще си изкове робска верига, която да носи на врата си“.

— Гизела, Гуин, излезте — отсече Гудбрадър. — Ти също, Гран. Майстер Мюренмур ще остане.

— Ще се махне — настоя Ерон.

— Този замък е мой, Мокра коса. Не е твоя работа да казваш кой да се махне и кой да остане. Майстерът остава.

„Много далече от морето живее тоя човек“, каза си Ерон.

— Тогава аз ще се махна — заяви на Гудбрадър. Суха тръстика изшумоля под напуканите пети на босите му черни ходила, щом се обърна. Явно беше яздил толкова дълго за нищо.

Почти беше стигнал до вратата, когато майстерът се окашля и каза:

— На Престола от Морски камък седи Юрон Вранско око. Мокра коса се обърна. Залата изведнъж стана сякаш по-студена.

„Вранско око е на половин свят оттук. Бейлон го отпрати преди две години и се закле, че живота ще му струва, ако се върне“.

— Казвай.

— Доплавал е във Владетелски пристан ден след смъртта на краля и е заявил, че замъкът и короната му се полагат по право, като на най-големия брат на Бейлон — каза Горолд Гудбрадър. — Сега разпраща гарвани, призовава капитаните и кралете от всеки остров в Пайк да се преклонят пред него и да му се закълнат във васална вярност като на свой крал.

— Не. — Ерон Мокра коса не претегли думите си. — Само набожен мъж може да седи на Престола от Морски камък.

— Ти беше на Пайк не много отдавна и видя краля — рече Гудбрадър. — Каза ли ти нещо Бейлон за наследството?

„Да“. Говорили бяха в Морската кула, докато вятърът виеше зад прозорците и вълните с грохот се разбиваха долу. Бейлон беше поклатил отчаяно глава, като чу какво има да му каже Ерон за последния му жив син.

— Вълците са направили от него слабак, както се боях — беше казал кралят. — Моля бога да го убият, та да не може да застане на пътя на Аша. — Това беше слепотата на Бейлон — виждаше себе си в своята дива твърдоглава дъщеря и вярваше, че тя може да го наследи. В това грешеше и Ерон се опита да му го каже.

— Никоя жена никога няма да властва над железнородените, дори жена като Аша — настоя той, но Бейлон беше глух за неща, които не нека да чуе.

Преди жрецът да успее да отговори на Горолд Гудбрадър, хлевоустият майстер се разбъбри отново.

— По право Престолът от Морски камък се полага на Теон или на Аша, ако принцът е мъртъв. Такъв е законът.

— Законът на зелената земя — отвърна с презрение Ерон. — Какво е той за нас? Ние сме железнородени, синовете на морето, избраниците на Удавения бог. Жена не може да властва над нас, нито безбожен мъж.

— А Виктарион? — попита Горолд Гудбрадър. — Той държи Железния флот. Виктар ще изяви ли претенция, Мокра коса?

— Юрон е по-големият брат… — пак почна майстерът.

Ерон го усмири с поглед. В малките рибарски градчета, както и в големите каменни замъци, един такъв поглед от Мокра коса караше девици да припадат и деца с врясък да хукват при майките си, и беше повече от достатъчен да накара роб с верига на врата да млъкне.

— Юрон е по-големият — каза жрецът, — но Виктарион е по-набожен.

— Ще се стигне ли до война между тях? — попита майстерът.

— Железнороден не трябва да пролива кръвта на железнороден.

— Благочестива мисъл, Мокра коса — рече Гудбрадър, — но брат ти не я споделя. Нали заповяда да удавят Савейн Ботли, защото казал, че Престолът от Морски камък по право принадлежи на Теон.

— Ако е удавен, кръвопролитие няма. Майстерът и лордът се спогледаха.

— Трябва да пратя вест в Пайк, и то скоро — каза Горолд Гудбрадър. — Мокра коса, трябва ми съветът ти. Какво да бъде, клетва за вярност или опълчване?

Ерон подръпна брадата си и помисли. „Видях бурята. И името й е Юрон Вранско око“.

— Засега прати само мълчание. Трябва да се помоля.

— Моли се колкото щеш — каза майстерът. — Това не променя закона. Теон е законният наследник, и Аша след него.