Джордж Мартин - Пир за врани

— Бурният бог го е хвърлил — заяви жрецът. От хиляди и хиляди години морето и небето бяха в непрестанна война. От морето бяха дошли железнородените и рибата ги хранеше и в най-лютите зими, но бурите носеха само потрес и Скръб. — Брат ми Бейлон отново ни направи велики и това му навлече гнева на Бурния бог. Сега той пирува във водните палати на Удавения бог, русалки обслужват всякоя негова прищявка. Нам се пада да останем в тази суха и окаяна долина, за да довършим великото му дело. — Запуши меха с корковата тапа. — Ще говоря с баща ти. Колко е оттук до Хамърхорн?

— Шест левги. Можете да яздите зад мен.

— Един язди по-бързо от двама. Дай ми коня си и Удавеният бог ще те благослови.

— Вземи моя кон, Мокра коса — предложи Стефанион Спар.

— Не. Неговият е по-силен. Твоят кон, момче.

Младежът се поколеба за миг, но се смъкна от седлото и подаде юздите на Мокра коса. Ерон пъхна босо черно стъпало в стремето и се метна на седлото. Не обичаше конете — бяха същества от зелените земи и правеха мъжете слаби, — но нуждата налагаше да язди. „Черни криле, черни слова“. Надигаше се буря, можеше да я чуе във вълните, а бурите не носеха нищо освен зло.

— Срещнете ме в Пебълтън, под кулата на лорд Мерлин — каза той на удавените си и пришпори коня.

Пътят беше груб, нагоре през хълмове, гори и каменисти дефилета, по толкова тясна диря, че навремени сякаш чезнеше под конските копита. Голям Уик беше най-големият от Железните острови, толкова огромен, че някои от владетелите му имаха твърдини, които не гледаха към святото море. Горолд Гудбрадър беше един от тях. Цитаделата му беше сред хълмовете Хардстоун, най-отдалеченото от Удавения бог място на островите. Крепостниците на Горолд копаеха в мините на Горолд, в каменния подземен мрак. Някои живееха и умираха, без очите им да видят солена вода. „Нищо чудно, че са толкова свадливи и зли“.

По пътя мислите на Ерон се обърнаха към братята му.

Девет сина се бяха родили от слабините на Квелон Грейджой, Господаря на Железните острови. Харлон, Квентон и Донел бяха родени от първата жена на Квелон, жена от Каменните дървета. Бейлон, Юрон, Виктарион, Уригон и Ерон бяха синовете на втората му, Съндърли от Солена скала. За трета жена Квелон беше взел момиче от зелените земи, която му даде болнаво слабоумно момче, Робин, брат, който най-добре беше да се забрави. Жрецът нямаше спомен за Квентон или Донел, те бяха умрели като бебета. Харлон си спомняше съвсем смътно, как седи с посивяло лице и скован в стая без прозорци в една кула и говори с шепот, който от ден на ден ставаше все по-тих, докато сивата люспа превръщаше езика и устните му в камък. „Един ден ще пируваме с риба заедно във водните палати на Удавения бог, всичките четирима, и Ури също“.

Девет сина беше родил Квелон Грейджой, ала само четирима бяха доживели до мъжество. Така ставаше на този студен свят, където мъжете вадеха риба от морето, копаеха в земята и умираха, а жените раждаха живеещи кратко деца в постели от кръв и болка. Ерон беше последният и най-малкият от четирите кракена, Бейлон — най-старият и най-храбър, свирепо безстрашно момче, което живееше само за да възстанови древната слава на железнородените. На десет беше изкатерил Кремъчните канари до обитаваната от духове кула на Слепия лорд. На тринайсет можеше да върти греблата на боен кораб и да играе танца на пръстите не по-зле от всеки мъж на островите. На петнайсет беше отплавал с Дагмер Сцепената челюст до Каменните стъпала и беше изкарал лятото в пиратски набези. Уби първия си враг и взе първите си две солени жени. На седемнайсет беше капитан на собствен кораб. Беше всичко, което трябваше да е един по-голям брат, макар никога да не показваше към Ерон нещо повече от презрение. „Слаб бях и пълен с грях, и заслужавах повече от презрение. По-добре презрението на Бейлон Храбрия, отколкото обичта на Юрон Вранско око“. И макар с годините старостта и скръбта да бяха вгорчили Бейлон, бяха го направили също и по-решителен от всеки жив мъж. „Роди се като син на владетел и умря като крал, убит от един ревнив бог — помисли Ерон. — А сега бурята иде, такава буря, каквато тези острови не са познавали никога“.

Отдавна се беше стъмнило, когато зърна шипестите железни зъбери на Хамърторн — дращеха към лунния сърп. Цитаделата на Горолд беше тежка и тромава, грамадните й каменни блокове бяха изсечени от надвисналата зад нея скална стръмнина. Под стените й входовете на пещери и древни мини зееха като беззъби черни усти. Железните порти на Хамърторн бяха затворени и залостени за нощта. Ерон ги заудря с един камък, докато екотът събуди един от стражите, младеж, огледално копие на Гормонд.