Стивън Кинг - Магьосникът

Роланд от Гилеад отпусна скръстените си ръце и бавно се изправи. Разкрачи се, сложи едната си ръка на кръста, а с другата сграбчи дървената ръкохватка на револвера. Стоеше така, както беше стоял стотици пъти — на прашните улици на забравени градове, сред скалисти каньони, в безчет мрачни барове, където вонеше на вкисната бира и загорели мазнини. Това бе само поредното стълкновение с поредния противник. Беше кеф и ка-тет . Стълкновението беше центърът на целия му живот, оста, около която се въртеше неговото ка . Този път щеше да се сражава с думи, не с куршуми, но това нямаше значение: предстоящата битка щеше да бъде на живот и смърт. Във въздуха витаеше миризмата на убийства, долавяше се съвсем ясно, като вонята на разложен труп. Както обикновено го обзе ярост, пред очите му сякаш се спусна пелена… и истинският Роланд изчезна, като че заменен от безчувствен робот.

— Могат да те нарека безчувствена, празноглава, глупава, надменна машина. Мога да те нарека тъпо, лишено от разум създание, безчувствено като път.

— ПРЕСТАНИ!

Роланд продължи да говори спокойно и уверено, без да обръща внимание на Блейн:

— За съжаление не съм в състояние да те засегна, защото си само една машина.

— АЗ СЪМ МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ОБИКНОВЕНА…

— Не мога да те нарека педераст, защото нямаш задник, та да те чукат. Не мога да те назова най-долния от всички отвратителни просяци, които някога са пълзели в канавката на най-мръсната улица в света, защото дори този просяк е по-достоен от теб; нямаш колене, за да пълзиш или да паднеш ма тях, тъй като ти е чужда онази човешка слабост, наречена „милосърдие“. Не мога дори да кажа, че си чукал майка си, защото никога не си я имал.

Роланд замълча за миг, а спътниците му затаиха дъх. Мълчанието на Блейн беше потискащо и зловещо като затишие преди буря.

— Ала мога да те нарека долен предател, който е позволил на единственото си близко същество да се самоубие; мога да заявя, че си страхливец, който с удоволствие изтезава глупците и избива невинни хора; мога да кажа, че си само едно обезумяло механично чудовище, което…

— ЗАПОВЯДВАМ ТИ ДА МЛЪКНЕШ, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ НЕЗАБАВНО ЩЕ УБИЯ ВСИЧКИ ВИ!

Очите на Роланд гневно пробляснаха, сякаш лумнаха синкави огньове. Еди машинално отскочи назад. Като в просъница Стрелецът чу как Сузана и Джейк ужасено възкликнаха.

— Убий ме, щом искаш, но не ми заповядвай! — яростно изкрещя той. — Забравил си лицата на онези, които са те създали! Убий ни или млъкни и слушай какво ще ти кажа аз

Роланд от Гилеад, аз — Стрелецът и властелинът на древните земи! Скитах дълги години и изминах хиляди километри, но не за да слушам детинското ти бръщолевене. Разбра ли? А сега ще изслушаш МЕН.

Настъпи напрегната тишина. Всички бяха затаили дъх. Роланд стоеше с гордо вдигната глава и стискаше ръкохватката на револвера.

Сузана Дийн неволно се усмихна, сетне машинално докосна устните си, както жена докосва новата си шапка, за да провери дали е на мястото си. Предчувстваше, че е на прага на смъртта, ала не изпитваше страх, а гордост. Крадешком извърна очи към Еди и забеляза, че младежът смаяно се усмихва и не откъсва поглед от Стрелеца. Лицето на Джейк беше като отворена книга — момчето с обожание наблюдаваше своя идол. След миг настойчиво промълви:

— Хайде, Роланд, кажи му всичко!

— Съветвам те да го изслушаш, Блейн — намеси се Еди. На нашия приятел хич не му пука. Ненапразно му викат „бясното куче от Гилеад“.

В продължение на няколко секунди, които се сториха безкрайни на пътешествениците, Блейн запази мълчание, сетне попита:

— НАИСТИНА ЛИ ТЕ НАРИЧАТ ТАКА, РОЛАНД, СИНЕ НА СТИВЪН?

— Кой знае? — промълви Стрелецът, без да променя позата си. Изглеждаше така, сякаш висеше във въздуха над черните хълмове.

— ПРИТРЯБВАЛИ СТЕ МИ, СЛЕД КАТО НЕ ЖЕЛАЕТЕ ДА МИ ЗАДАВАТЕ ГАТАНКИ — заяви Блейн. Тонът му беше капризен като на дете, което умира за сън, защото режимът му е бил нарушен.

— Не съм казал нищо подобно — поправи го Роланд.

— НИМА? НЕ РАЗБИРАМ. АНАЛИЗЪТ НА ГЛАСА ТИ ПОТВЪРЖДАВА РАЦИОНАЛНОСТТА НА КАЗАНОТО. МОЛЯ, ОБЯСНИ.

— Заяви, че искаш незабавно да ти кажем някоя гатанка. Именно това ти отказах. Беше нетърпелив, което направи поведението ти недостойно.

— НЕ РАЗБИРАМ.

— Държа се грубо. Това разбираш ли?

Блейн дълго мълча, очевидно размишляваше. Накрая заяви:

— МОЛЯ ДА МЕ ИЗВИНИШ, АКО МОИТЕ ДУМИ СА ТИ СЕ СТОРИЛИ ОБИДНИ.