Стивън Кинг - Магьосникът

Докато Роланд тръгва да спасява Джейк, Еди и Сузана откриват гарата на Луд, където Блейн Моно се пробужда от дългия си сън. Блейн е останка от сложна компютърна система, намираща се под град Луд, и се интересува единствено от гатанки. Обещава да отведе пътешествениците до последната спирка, ако съумеят да отгатнат загадките му. В противен случай ще убие не само тях, но и всички жители на Луд чрез невропаралитичен газ.

Роланд освобождава Джейк, като убива Тик Так… или поне мисли, че го е убил. Ала злият исполин не е мъртъв, спасява човек, който нарича себе си Ричард Фанин, но всъщност е демон, за чието съществуване Уолтър е предупредил Роланд.

Пътешествениците се срещат на гарата и успяват да се качат на еднорелсовия влак, ала скоро с ужас установяват, че Блейн се готви да се самоубие, като пожертва и тях.

Съществува само един начин да се спасят. Тъй като Блейн обича гатанките, Роланд му предлага споразумение. Ще оцелеят ли смелите пътешественици?

— КАЖЕТЕ МИ НЯКОЯ ГАТАНКА — подкани ги Блейн.

— Да ти го начукам! — каза Роланд, без да повишава глас.

— КАКВО КАЗА? — В раздразнение то си Блейн говореше досущ като невидимия си двойник.

— Да ти го начукам! — повтори Стрелецът. — Но ако не ме разбираш, ще ти го кажа просто и ясно — няма да чуеш нито една гатанка.

Настъпи продължителна тишина, малкият и големият Блейн мълчаха. Когато големият реши да отговори, направи го без думи. Стените, подът и таванът отново станаха безцветни, сетне напълно изчезнаха. След десет секунди вагонът за барони престана да съществува. Моно се носеше с огромна скорост през планинската верига, която бяха видели по хоризонта. Стоманеносивите върхове, които всеки миг заплашваха да се забият в невидимия корпус на влака, постепенно отстъпиха място на безплодни долини, обитавани от гигантски бръмбари, пълзящи като костенурки. Роланд видя как от някаква пещера изпълзя влечуго, което приличаше на змия. То сграбчи един бръмбар и го завлече в тъмната дупка. Никога през живота си Стрелецът не беше виждал подобни ужасни насекоми или кошмарен пейзаж — от гледката го побиваха тръпки. Местността му се струваше враждебна, но това не го плашеше. Най-страшното беше, че му изглеждаше напълно непозната, сякаш Блейн ги беше пренесъл на друга планета.

— МОЖЕ БИ ТРЯБВА ДА ИЗЛЯЗА ОТ РЕЛСАТА ОЩЕ СЕГА — замислено изрече Блейн, но Стрелецът долови неописуемата му ярост.

— Какво пък, направи го — съгласи се Роланд с престорено безразличие.

Знаеше, че компютърът може да анализира гласа му и да разбере истинските му чувства (Блейн се беше похвалил, че разполага с необходимите устройства) и макар да беше способен да лъже, то в случая очевидно казваше истината. Ако съумееше да долови напрежението в гласа на Стрелеца, пътешествениците бяха обречени. Блейн беше дяволски умен компютър… но все пак беше само машина. Едва ли беше способен да проумее, че човеците могат да се решат на постъпки, които противоречат на логиката. Ако анализът покажеше, че Роланд изпитва страх, но умело го прикрива, компютърът щеше да реши, че Стрелецът блъфира. Подобна грешка можеше да струва живота на всички.

— ДЪРЖИШ СЕ ГРУБО И НЕВЪЗПИТАНО — отбеляза Блейн. — НАВЯРНО СЕ ГОРДЕЕШ С ОТВРАТИТЕЛНОТО СИ ПОВЕДЕНИЕ, НО АЗ НЯМАМ НАМЕРЕНИЕ ДА ГО ТЪРПЯ.

Лицето на Еди беше изкривено от ужас. Той беззвучно произнесе: „Какво правиш?“

Роланд се престори, че не го забелязва; цялото му внимание беше насочено към Блейн, освен това действаше съвсем целенасочено.

— О, мога да бъда и по-груб!