Стивън Кинг - Магьосникът

Те кимнаха сериозно, припомняйки си земята, напомняща разтопено черно стъкло, керамичните тръби, които блестяха в синьо-зелена вълшебна светлина, и птиците-уроди с крила като големи надиплени платна. Изведнъж на Роланд му стана неприятно, че всички са се събрали около него и го гледат като скандалджия, предизвикал сбиване в пивница.

Протегна ръце към приятелите си. Еди му помогна да стане. С огромно усилие на волята той успя да стъпи здраво на краката си.

— Коя беше Сюзан? — попита Сузана.

Бръчката в средата на челото й говореше, че е обезпокоена не само от сходството на имената.

Роланд последователно изгледа нея, Еди и накрая Джейк, който бе коленичил, за да почеше Ко зад ушите.

— Ще ви обясня, но не сега.

— Все това повтаряш — рече Сузана. — Нали няма отново да ни изолираш?

Стрелецът поклати глава.

— Ще чуете моя разказ — поне тази част от него, но не и върху един метален труп.

— Да — съгласи се Джейк. — Да стоим тук е все едно да танцуваме върху мъртъв динозавър или нещо подобно.

— Онзи звук изчезна — отбеляза Еди.

— Напомни ми за един старец, когото често виждах в Сентрал Парк — каза Джейк.

— Човекът с хавайската китара ли? — попита Сузана и Джейк я погледна. Очите му се разшириха от изумление. Тя кимна. — Само че не беше стар, когато аз го виждах. Тук не само географията е шантава, но и времето.

Еди я прегърна и стисна рамото й.

Сузана се обърна към Роланд. Погледът й не беше обвинителен, но в очите й имаше непреклонна и неприкрита изпитателност, от която Стрелецът се възхити.

— Ще чуете всичко — повтори той. — Но първо трябва да се махнем от гърба на това чудовище.

Задачата се оказа доста трудна. Влакът беше силно наклонен (диря от розови метални отломки бележеше края на последното му пътуване) и между покрива на вагона и перона имаше седем-осем метра. Дори да бе имало стълбичка като онази, по която се качиха, за да се измъкнат през аварийния люк, сигурно се бе изкривила при сблъсъка.

Роланд свали чантата от рамото си и извади еленовата кожа, която бяха използвали да носят Сузана, когато пътят станеше твърде неравен за инвалидната количка. И без това бяха забравили количката в бързината да се качат на Блейн.

— За какво ти е това? — сопна се тя.

Винаги се ядосваше, когато видеше преплетените ремъци. „Мразя надървените скапаняци от Мисисипи повече от хамута — бе казала веднъж на Еди с гласа на Дета Уокър, — но понякога трябва да се примиряваш.“

— Спокойно, Сузана Дийн — усмихна се Стрелецът.

Разплете ремъците на хамута, остави настрана седлото и пак ги сплете. После ги завърза към остатъка от въжето си. Докато работеше, Роланд се ослушваше да чуе ромоленето на изтъняването… така както четиримата се бяха вслушвали да чуят барабаните.

„Ка е колело“ — помисли си. Или, както Еди обичаше да казва, онова, което е писано, ще се случи.

Когато въжето свърши, направи примка в края на преплетените ремъци. Джейк сложи крак вътре и доверявайки му се напълно, хвана въжето с едната си ръка и прегърна скунка с другата. Ко нервно се огледа, изскимтя, протегна шия и близна лицето му.

— Не се страхуваш, нали? — попита момчето.

— Нали — съгласи се Ко и седя кротко, докато Роланд и Еди спускаха Джейк по външната страна на вагона на бароните.

Въжето не беше достатъчно дълго, но хлапакът с лекота се освободи от примката и скочи на земята. Пусна Ко, зверчето изприпка и вдигна крак до стената на гарата. Постройката съвсем не беше внушителна като Гарата на Луд, но имаше старомоден вид, който допадна на Роланд — напомни му на сграда от Дивия запад. Над вратата имаше табела, на която със златен варак беше написано:

„АЧИСЪН, ТОПИКА И САНТА ФЕ“

Стрелецът предположи, че това са градове. Името на последния му се стори познато. Нямаше ли Санта Фе в баронство Меджис? Това върна мислите му към Сюзан. Прекрасната Сюзан, която стоеше на прозореца с разпуснати коси. Сякаш долови уханието й на жасмин, рози, орлов нокът и на сено — ароматът, който оракулът в планините не успя да наподоби. Видя Сюзан, която лежи по гръб и го гледа сериозно, после се усмихва и слага ръце на раменете му. Гърдите й се надигат, като че ли копнеят за милувките му.

„Ако ме обичаш, Роланд, люби ме… птица, мечка, заек, рибка…“

— Кой ще бъде следващият?

Погледна Еди, напрягайки волята си, за да се изтръгне от света на Сюзан Делгадо. Тук, в Топика, наистина имаше изтънявания, при това различни по вид.