Стивън Кинг - Магьосникът

— Виж! — прошепна. — Господи, Сузи, погледни към Ко!

Животинчето не се интересуваше от димни призраци, независимо дали бяха пътни карти, мъртви Големи ковчези или просто специални ефекти от вариететен спектакъл отпреди Втората световна война. Беше видял (или подушил) нещо много по-интересно.

Сузана сграбчи Джейк, обърна го и му посочи зверчето. Видя очите на момчето да се изпълват с разбиране малко преди Ко да стигне нишата в стената. Беше отделена от голямата зала със зелена завеса. Ко протегна дългата си шия, хвана завесата със зъби и дръпна здраво.

Зад завесата проблясваха червени и зелени лампички, в стъклени кутии се въртяха някакви цилиндри, разноцветни стрелки се движеха напред-назад по осветените скали, но Джейк не обърна внимание на механизмите. Вниманието му беше привлечено от човека, който седеше пред контролния пулт с гръб към залата. Сплъстената му коса, изцапана с кръв, беше на фитили. Носеше нещо като каска и говореше в малък микрофон, висящ точно пред устата му. Беше с гръб към тях и не забеляза, че Ко го е подушил и е разкрил скривалището му.

— ТРЪГВАЙТЕ! — изгърмя гласът от тръбите… само че сега Джейк видя откъде в действителност идва звукът. — ВЪРНЕТЕ СЕ УТРЕ, АКО ИСКАТЕ, НО СЕГА СЕ МАХАЙТЕ! ПРЕДУПРЕЖДАВАМ ВИ!

— Това е Джонас, Роланд не го е убил — прошепна Еди, но Джейк знаеше истината. Най-сетне беше познал гласа. Как беше могъл изобщо да повярва, че е гласът на Блейн?

— ПРЕДУПРЕЖДАВАМ ВИ, АКО ОТКАЖЕТЕ…

Ко излая. Мъжът в нишата се обърна.

„Кажи ми, сладък — спомни си гласът му Джейк от времето преди собственикът му да беше открил усилвателя. — Кажи ми всичко, което знаеш за биполярншпе компютри. Кажи ми и ще ти дам вода.“

Не беше Джонас, нито пък беше магьосник. Беше внукът на Дейвид Куик — Тик Так.

Джейк ужасено се втренчи в него. Жестокото, опасно създание, което беше живяло под Луд с приятелчетата си Гашър, Хуутс, Брандън и Тили — го нямаше. Това тук би могло да бъде съсипаният баща на чудовището… или дядо му. Лявото му око — онова, което Ко беше извадил — беше сляпо и бяло, отчасти в орбитата си и отчасти разтекло се по небръснатата буза. Дясната половина на главата му беше полускалпирана, черепът се показваше под дългия крив разрез. Джейк смътно си спомняше, че беше видял парче кожа да се полюшва край лицето на Тик Так, но тогава се беше намирал на ръба на истерията… както и сега.

Ко също бе познал мъжа, който се беше опитвал да го убие, и лаеше истерично, със сведена глава и оголени зъби. Тик Так се втренчи в него с разширени от изумление очи.

— Въобще не обръщайте внимание на този зад завесата — обади се някой зад тях и се изкиска. — Приятелят ми Андрю има още един лош ден в дългата поредица от гадни дни. Бедничкият. Предполагам, че беше грешка да го докарвам тук от Луд, но изглеждаше толкова нещастен… — човекът се изкиска отново.

Джейк се извърна и видя, че сега на огромния трон седи човек, сложил крак върху крак. Носеше джинси, черно яке, пристегнато в кръста, и овехтели каубойски ботуши. На якето му имаше значка, изобразяваща свинска глава с дупка от куршум между очите. В скута си новодошлият беше сложил торба. Изправи се върху седалката на трона и усмивката се смъкна от лицето му като олющена кожа. Сега очите му пламтяха, а устните му се разтегнаха над грамадни зъби.

— Хвани ги, Андрю! Хвани ги! Убий ги! Всеки проклет богохулник от тези тук!

— Животът ми за теб! — изпищя мъжът в нишата и за пръв път Джейк видя картечницата, облегната в ъгъла. Тик Так се хвърли към нея и я сграбчи. — Животът ми за теб!

Обърна се и Ко отново се хвърли върху него и заби зъби в лявото му бедро, точно под слабините.

Еди и Сузана едновременно извадиха револверите и стреляха. Единият куршум отнесе част от главата на Тик Так. Другият прониза гърлото му.

Той направи крачка, после още една. Ко скочи на пода и се отдръпна от него с ръмжене. На третата крачка Тик Так се озова в тронната зала. Посегна към Джейк и момчето видя омразата в оцелялото му око; дори му се стори, че чува последната злобна мисъл на мъжа: „О, мръсен малък плъх…“

После Тик Так политна напред, както беше паднал в бункера на Беловласите, само че този път вече никога повече нямаше да стане.

— Така падна властелинът Пърт и земята потрепери като при буря! — каза мъжът на трона.

„Не е човек — помисли си Джейк. — Изобщо не е човек. Най-сетне открихме Магьосника, струва ми се. И съм сигурен какво има в онази торба!“