Стивън Кинг - Магьосникът

— А ние? — попита Сузана. — Какво да правим ние с Еди?

— Мислете — отговори Роланд. — Мислете , в името на бащите си.

— Не стрелям с ръката си — промълви младежът. Изведнъж се почувства някак странно. Бе изпитал същото, когато видя ключа в парчето дърво, но все пак чувството беше съвсем различно.

Роланд го изгледа и промълви:

— Да, това е истината. Стрелецът стреля с ума си. Какво измисли?

Нищо. Можеше да добави още нещо, но изведнъж се намеси чудатият обрал спомен: Роланд беше приклекнал до Джейк, край незаплените съчки. Този път беше ред на момчето да запали огъня. Драскаше кремъка и огнивото и се опитваше да лапали огън. Искра подир искра проблясваха и угасваха в мрака. Роланд му каза, че постъпва глупаво.

— Не — рече Еди. — Не каза това. Поне не беше предназначено за хлапето.

— За какво говориш? — загрижена и почти уплашена попита Сузана.

„Ами, защо не го попиташ какво е казал, братко? — Това беше гласът на Хенри, Великия мъдрец и Видния наркоман. Отдавна не го беше чувал. — Попитай го. Той седи до теб. Хайде. Престани да се въртиш като дете, напълнило гащите.“

Но идеята не ставаше, защото в света на Роланд нещата бяха различни. Там гатанките бяха всичко. Не стреляш с ръката, а с шибания си ум. И какво казваха за човек, който не може да разпали огъня? Доближи кремъка. Така бе казал и Роланд. „Доближи кремъка и го дръж неподвижен.“

Но в случая не ставаше дума за това. Да, беше нещо подобно, но не съвсем, както казваше Хенри Дийн, преди да стане Велик мъдрец и Виден наркоман. Паметта на Еди бе направила рязък завой, защото Роланд го бе смутил… засрамил… пошегувал се за негова сметка.

Вероятно не нарочно, но младежът почувства… нещо , което брат му винаги го караше да изпитва. Разбира се, че беше така. Защо инак гласът на Хенри щеше да се връща след толкова дълго отсъствие?

Всички го гледаха. Дори Ко.

— Хайде, нали искаше да мислим? Ето, правим го — сприхаво възкликна той. Самият той разсъждаваше толкова трескаво, че мозъкът му сякаш се бе подпалил, но нямаше да го признае пред Стрелеца. — Задай гатанки на Блейн. Изпълни своята част от споразумението.

— Както кажеш.

Стрелецът стана, излезе напред и отново сложи ръка на аления правоъгълник. Маршрутната карта мигновено се появи. Зелената точка се бе преместила далеч от Райлиа, но за Еди беше ясно, че влакът бе намалил значително скоростта. Или се подчиняваше на някаква програма, или защото се забавляваше твърде много, за да бърза.

— ГОТОВ ЛИ Е ТВОЯТ КА-ТЕТ ДА ПРОДЪЛЖИМ С НАШИЯ ДЕН НА ГАТАНКИТЕ, РОЛАНД, СИН НА СТИВЪН?

— Да, Блейн — отговори Стрелецът. Гласът му прозвуча мрачно. — Известно време само аз ще ти задавам гатанки. Ако не възразяваш.

— ТОВА Е ТВОЕ ПРАВО КАТО ВОДАЧ НА ТВОЯ КА-ТЕТ . ГАТАНКИ ОТ СЪСТЕЗАНИЯТА ЛИ ЩЕ БЪДАТ?

— Да.

— ДОБРЕ — каза Блейн с презрително задоволство. — БИХ ЖЕЛАЛ ДА ЧУЯ ПОВЕЧЕ ОТ ТЯХ.

Роланд пое дълбоко въздух и започна:

— Дай му храна и ще живее. Дай му вода и ще умре. Що е то?

— ОГЪНЯТ — без колебание отговори Блейн.

В тона му се долови онова непоносимо високомерие, което сякаш казваше: „Тази гатанка съм чувал, когато баба ти е била млада, но опитай отново! Векове наред не съм се забавлявал така, затова опитай пак!“

— Чува се, но не се вижда. Що е то?

— ВЯТЪРЪТ.

Никакво колебание.

— Отговори вярно, Блейн-сай. Ето следващата. Лек е като перце, но въпреки това никой не може да го задържи.

— ДЪХЪТ.

Никакво колебание.

„И все пак се поколеба“ — изведнъж помисли Еди. Джейк и Сузана наблюдаваха Роланд с изтерзана съсредоточеност. Бяха стиснали юмруци и му внушаваха да зададе подходящата гатанка, нерешимата загадка, която щеше да ги освободи. Еди не беше в състояние да ги гледа — особено Сузана — и в същото време да остане съсредоточен. Вторачи се в ръцете си, които също бяха свити в юмруци, и с усилие разпери пръсти на коленете си. Роланд продължи със златните гатанки от младостта си.

— Следващата, Блейн. Разбиеш ли го, няма да спре. Докоснеш ли го, свършено е с него. Загубиш ли го, скоро можеш да го намериш с пръстен. Що е то?

Сузана затаи дъх. Еди прочете мислите й: Тази гатанка е адски хубава и може би…

— ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ — отговори Блейн, отново без да се колебае. — ГАТАНКАТА СЕ ОСНОВАВА ПРЕДИМНО НА ПОЕТИЧНИТЕ СХВАЩАНИЯ НА ЧОВЕКА. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО Е КАК ХОРАТА СЪСРЕДОТОЧАВАТ МИСЛИТЕ СИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА. ТОВА Е НЕИЗМЕННО, ДОРИ В ТЕЗИ ДНИ НА УПАДЪК. ПРОДЪЛЖАВАЙ, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД.