Стивън Кинг - Вълците от Кала

Макар да не го осъзнаваше, до голяма степен бе станал част от Средния свят, но все още измерваше разстоянието в километри, не в колела. Доколкото можеше да прецени, бяха изминали двайсетина километра от мястото, на което Джейк намери хлебните топчета, когато Роланд обяви край на прехода за деня. Спряха на средата на пътя, както правеха след влизането си в гората; така опасността някоя искра от лагерния огън да запали околните дървета бе най-малка.

Еди и Сузана събраха голяма купчина сухи клони, а Роланд и Джейк устроиха лагера и се заеха да режат топчетата. Сузана обикаляше без затруднение между дърветата с инвалидната си количка и събираше съчките в скута си. Еди се приближи, като си тананикаше тихо.

— Погледни наляво, захарче — рече тя.

Той погледна и видя далечен оранжев отблясък. Огън.

— Не са много опитни, а? — отбеляза.

— Не. Всъщност малко ми е жал за тях.

— Имаш ли представа какво са намислили?

— Не, но смятам, че Роланд е прав. Те ще ни кажат сами, когато му дойде времето. А може да решат, че не сме интересни и да се ометат. Хайде, да се връщаме.

— Един момент. Той вдигна още една клонка, замисли се, сетне взе друга. — Добре, да тръгваме.

По пътя към огъня Еди преброи съчките, които бе събрал, после онези в скута на Сузана. Все по деветнайсет.

— Хей, знаеш ли какво стана? — Тя го погледна в очакване. — Времето отново тече.

Сузана не го попита какво има предвид. Просто кимна.

Еди не устоя дълго на хлебните топчета; ухаеха толкова апетитно, докато цвърчаха в еленовата мас, която хитрецът Роланд бе скътал в кожената си чанта. Еди сложи своя дял в една от очуканите чинии, които бяха намерили в горите на Шардик, и опита лакомството.

— По-вкусни са от омар — обяви, но си спомни морските чудовища, които бяха откъснали пръстите на Роланд. — Исках да кажа — по-вкусни от сандвичите в „Нейтънс“. Извинявай, че ти се подиграх, Джейк.

— Няма нищо — кимна момчето. — Твоите подигравки никога не са прекалено жестоки.

— Да ви предупредя за още нещо — рече Роланд с усмивка (напоследък много често се усмихваше), но със сериозен тон. — Тези топчета понякога причиняват много реалистични сънища.

— Искаш да кажеш, че ще се надрусаме? — попита смутено Джейк.

Мислеше за баща си. Елмър Чеймбърс бе опитал не един забранен плод.

— Да се надрусаме ли? Не разби…

— Да се омаем. Да се упоим. Да ни се привиждат разни неща. Както когато взе мескалина и влезе в каменния кръг, където онова нещо за малко… за малко да ме нарани.

Роланд се замисли за миг. В каменния кръг бе затворена зла самодива. Ако не я бяха спрели, вероятно щеше да отнеме девствеността на Джейк Чеймбърс и да го умори от секс. В крайна сметка той я обузда. За отмъщение тя му изпрати видение на Сюзан Делгадо.

— Роланд? — Джейк го гледаше тревожно.

— Не се тревожи, хлапе. Има гъби, които причиняват това — променят съзнанието, възбуждат ума, но не и хлебните топчета. Те са като ягоди, просто са вкусни. Ако сънищата ти са прекалено реалистични, просто си спомни, че спиш.

Това изказване се стори доста странно на Еди. Роланд нямаше навика да се грижи за душевното им здраве. Нито пък обичаше да си хвърля думите на вятъра.

„Пак се започва и той го знае — помисли си. — Имахме кратка почивка, но сега времето отново тече. «Играта започва», както се казва.“

— Ще сложим ли пост, Роланд? — попита той.

— Не смятам, че е необходимо — отвърна Стрелеца и спокойно се зае да си свива цигара.

— Наистина ли мислиш, че не са опасни? — намеси се Сузана и се загледа в гората, където стволовете на дърветата вече се сливаха със сумрака.

Отблясъкът от другия лагерен огън не се виждаше, но хората, които ги следяха, бяха наблизо. Сузана ги чувстваше. Сведе очи към Ко — той гледаше в същата посока. Това не я изненада.

— Това е техен проблем — отвърна Роланд.

— Какво означава това? — поинтересува се Еди, но Стрелеца не продума повече.

Изтегна се насред пътя, облегна глава на едно навито парче еленска кожа, загледа се в черното небе и продължи да пуши.

По-късно ка-тетът на Роланд заспа. Не оставиха часови, никой не ги обезпокои.

Заспаха и засънуваха, но сънищата изобщо не бяха сънища. Всички го разбраха освен може би Сузана, която в буквалния смисъл на думата не беше там тази нощ.

„Боже мили, пак съм в Ню Йорк — помисли си Еди. — Наистина съм в Ню Йорк. Това е реалност.“

Наистина се намираше в Ню Йорк. На Второ Авеню.