Стивън Кинг - Вълците от Кала

— Няма такова нещо — възрази Телфорд, но гласът му звучеше глухо и без предишната самоувереност.

— Лъжата е белязала очите ти, така би рекла майка ми.

Калахан удостои Телфорд с тънка усмивка, която Тян за нищо на света не би искал да е отправена към него. Сетне Стареца се обърна към него:

— Никога не бях чувал някой да излага нещата, както ти направи тази вечер, момче. Благодарност-сай.

Тян вдигна ръка и се усмихна смутено. Чувстваше се като герой в глупава панаирджийска пиеса, който в последния момент е спасен от свръхестествена сила.

— Познавам добре малодушието — обърна се Калахан към насядалите мъже; вдигна дясната си ръка, обезобразена от някогашно изгаряне, втренчи се в нея, сетне пак я отпусна. — Знам го от личен опит, повярвайте. Знам как едно малодушно решение води до друго… и до друго… и до друго… докато стане твърде късно да се върнеш, твърде късно за промяна. Господин Телфорд, уверявам те, дървото, за което говори господин Джафърдс, не е плод на въображението. Кала е в смъртна опасност. Вашите души са в опасност.

— Света Богородице — обади се някой, — Господ е с теб. Благословен да е плодът на утробата ти, И…

— Затваряй си устата — сопна се Калахан. — Запази си думите за неделя. — Очите му бяха като сини искрици. — Защото тази нощ няма да се занимаваме с Господ, Богородица и Исус Човека. Няма да се занимаваме и с огнепръчките и прехващачите на Вълците. Трябва да се съпротивлявате. Вие сте мъжете на Кала, нали? Тогава се дръжте като мъже. Не като кучета, които пълзят по корем и лижат обувките на жестокия си господар.

Овърхолсър почервеня като рак и понечи да се изправи. Диего Адамс го хвана за ръката и му прошепна нещо. За миг Овърхолсър остана приклекнал, сетне си седна. Адамс се изправи.

— Добре звучи, падре — заговори с изразен акцент. — Храбро. Но все пак остават няколко въпроса. Хейкокс зададе един от тях. Как земеделци като нас ще се изправят срещу въоръжени до зъби убийци?

— Като наемем бойци — отвърна Калахан.

Последва миг на неловко мълчание. Сякаш Стареца бе проговорил на неразбираем език. Накрая Диего Адамс рече предпазливо:

— Не разбирам.

— Естествено, че няма да разбереш. Затова млъквай и слушай по-умните от теб. Селяко Адамс и всички останали, слушайте внимателно. На по-малко от шест дни езда на северозапад оттук по Пътя на Лъча идват трима стрелци и един чирак. Движат се на югоизток. — Той се усмихна на удивлението им и се обърна към Слайтман. — Чиракът не е много по-голям от твоя Бен, но вече е бърз като змия и сее смърт като скорпион. Другите са още по-бързи и смъртоносни. Научих го от Анди, който ги е видял. Искате тежка артилерия ли? Ето ви я. Гарантирам ви, че няма да сгрешите с тях.

Овърхолсър не издържа и скочи на крака. Лицето му гореше, като че ли беше трескав. Огромното му шкембе се тресеше.

— Що за бабини деветини са това? — тросна се. — Ако изобщо са съществували такива мъже, те са изчезнали с Гилеад. А Гилеад не съществува от хиляда години.

Никой не се обади, за да го подкрепи или обори. Присъстващите още бяха като хипнотизирани от звученето на тази митична дума: стрелци.

— Грешиш — каза Калахан, — но няма да спорим. Предлагам да отидем и сами да се уверим. Достатъчен е малък отряд. Джафърдс… аз… и какво ще кажеш да вземем и теб, Овърхолсър? Искаш ли да дойдеш?

— Стрелци не съществуват. — изрева Овърхолсър.

Зад него Хорхе Естрада се изправи:

— Татко Калахан, Господ да ти даде милостта си… — … и на теб, Хорхе.

— … но дори тези хора наистина да са стрелци, как трима ще се изправят срещу четирийсет или шейсет? Не четирийсет или шейсет нормални мъже, а четирийсет или шейсет Вълка!

— Чуйте го, това е разумно! — провикна се Ибън Тук.

— И откъде-накъде ще се съгласят да се бият на наша страна? — продължи Естрада. — Изкарваме колкото да преживеем годината, не повече. Какво можем да им предложим освен топла храна? Кой ще рискува живота си за една гощавка?

— Истина е, истина е! — в един глас извикаха Телфорд, Овърхолсър и Айзенхарт.

Други затропаха равномерно по пода. Стареца изчака шумът да утихне и отвърна:

— У нас имам книги. Половин дузина.

Макар че това бе известно на повечето, споменаването на книги — толкова много хартия — извика възклицания на страхопочитание.

— Според една от тях на стрелците е забранено да взимат възнаграждение за услугите си. Вероятно защото са потомци на Артур Елд.

— Елд! Елд! — зашепнаха манихейците, неколцина вдигнаха юмруци, изпъвайки показалците и кутретата си.