Л. Смит: Заклинателка

Блейс вървеше към Ерик, който беше с гръб към нея, полюшквайки бедра. Тя сложи ръка на рамото му.

Ерик леко подскочи и се обърна.

Блейс просто стоеше там и го гледаше невъзмутимо.

И не се налагаше да прави нищо повече. Тя омайваше момчетата със самото си съществуване. Зашеметяващата й черна коса, тлеещите й сиви очи… плюс фигура, която можеше да спре движението на магистралата. Пищните й извивки бяха изящно подчертани от дрехите й, с които друго момиче може би нямаше да изглежда добре, но на Блейс те стояха смайващо. Момчета, които смятаха, че харесват естествените момичета, веднага падаха в краката й, както и онези, които си мислеха, че си падат по блондинки.

Ерик премигна срещу нея зашеметен, без да знае какво да каже. Това не беше необичайно. На момчетата винаги им се връзваше езикът, когато бяха около Блейс.

— Аз съм Блейс Хармън. — Гласът й беше тих и спокоен. — А ти… трябва да си Ерик?

Ерик кимна, все още премигвайки.

Да, той очевидно беше заслепен от нея, помисли си Теа. Този глупак! В същото време се учуди колко бурно реагираше на всичко това самата тя.

— Добре, защото не бих искала да дам това на някой друг. — Блейс извади тетрадката иззад гърба си като магьосник.

— О, къде я намери? — На лицето на Ерик се изписа едновременно облекчение и благодарност. — Търсих я навсякъде.

— Братовчедка ми ми я даде — каза Блейс небрежно. Тя задържа тетрадката, когато той се опита да я вземе. — Почакай, дължиш ми нещо за това, че ти я донесох, нали?

Гласът й беше като мъркане. И сега Теа вече знаеше какво предстоеше да се случи.

Ерик беше обречен.

Обречен и изгубен. Блейс го бе избрала и единственият въпрос беше как щеше да си поиграе с него.

Дълъг списък с имена изплува в ума на Теа. Ранди Марик, Джейк Батиста, Кристофър Милтън, Трой Съливан, Дениъл Ксионг.

А сега и Ерик Рос.

Но Ерик звучеше въодушевен:

— Твоята братовчедка? Това да не е другото ново момиче? Теа?

— Да. А сега…

— Виж, знаеш ли къде е тя? Наистина искам да говоря с нея. — Погледът на Ерик отново се замъгли, докато гледаше някъде в далечината. — Тя е просто… никога не съм срещал някоя като нея…

Блейс пусна тетрадката и се загледа в него с почуда.

От скришното си място Теа също го наблюдаваше.

Нищо подобно не се беше случвало преди. Той сякаш дори не виждаше Блейс, което беше странно. Но защо, в името на Синята богиня-маймуна на любопитството, мислеше си Теа, това откритие все пак й донесе облекчение!

Чу се звънецът. Блейс все още стоеше там смаяна. Ерик пъхна тетрадката в раницата си.

— Би ли й казала, че съм попитал за нея?

— Нея не я интересува, че си питал за нея! — отсече Блейс с вече не толкова мек тон. — Тя много категорично каза, че не иска да те вижда повече. И на твое място бих внимавала, защото понякога тя е доста избухлива. — Последните думи бяха изречени на висок глас.

Ерик изглеждаше малко разтревожен и обезкуражен. Теа го видя нервно да преглъща. После, без дори да каже довиждане на Блейс, се обърна и тръгна към дъното на коридора.

Е, добре, щом такава е волята на Червената богиня-врана на мълнията, каза си Теа.

Блейс се обърна и тръгна към Теа, която дори не опита да се скрие.

— Значи си видяла всичко. И предполагам, че си останала доволна — каза Блейс язвително.

Но Теа далеч не беше щастлива. Беше по-скоро объркана. Някак тревожна и уплашена, защото Чашата на смъртта все още плуваше пред очите й.

— Мисля, че и двете трябва да го оставим на мира — рече тя.

— Шегуваш ли се? Аз ще го имам — отсече Блейс. — Той е мой, освен… — добави тя с искрящ поглед — ако не си го избрала за себе си.

— Аз… ами не… — заекна Теа объркано.

— Тогава е мой. Обичам предизвикателствата.

Блейс прекара пръсти през косата си, разпръсквайки черните вълни.

— Чудесно е, че баба има толкова много любовни еликсири в магазина си — промълви Блейс унесено.

— Блейс… — На Теа й отне време да събере мислите си. — Не помниш ли какво каза баба? Ако пак има проблеми…

— Ние няма да имаме никакви проблеми — каза Блейс, а гласът й беше равен и уверен. — Само той ще има проблеми.

Теа тръгна към следващия си час, чувствайки в душата си странна пустота.

„Не мисли за това — повтаряше си тя. — Няма какво да направиш.“

Не срещна много нощни хора по пътя си към класната стая. Едно момче, може би първокурсник, приличащо на шейпшифтър 3 3 Създание, способно да променя формата си. — Бел.прев. , учител, който съдейки по светлината в очите му, беше ламия — истински вампир, и нито един създаден вампир, върколак или вещица.