Л. Смит: Таен вампир

Сърцето на Попи биеше лудо, но умът й беше необикновено ясен. Може би през цялото време се беше досещала, че той ще постъпи именно така. И може би дори беше редно да постъпи така. Ако не можеше да бъде нито с Джеймс, нито със семейството си, какво значение имаше всичко останало? Искаше ли въобще да живее в свят пълен с хора като Блейс и Аш?

— Значи не те е грижа и за Джеймс — рече тя. — Ти си готов да го изложиш на опасност, за да се отървеш от мен.

Аш се замисли и сетне се усмихна.

— Джеймс може да се грижи сам за себе си — каза той.

В това очевидно беше цялата философия на Аш.

Всеки се грижеше сам за себе си и никой не помагаше на никого.

— И Блейс е знаела за плановете ти — каза Попи. — Тя е знаела какво ще направиш, но й е било все едно.

— От Блейс нищо не може да се скрие — каза Аш. Той понечи да каже още нещо, но в този момент Попи видя своя шанс.

Тя го ритна — силно . Изтръгна ръката си и се опита да се прехвърли през парапета на терасата.

— Стой тук — каза Джеймс на Фил, преди още колата да е спряла. Те бяха пред голяма бяла сграда, опасана с палмови дървета. Джеймс отвори рязко вратата, но преди да слезе, повтори: — Стой тук. Каквото и да се случи, не влизай в тази къща. И ако някой друг, освен мен се насочи към колата, тръгвай, без да губиш нито секунда.

— Но…

— Просто го направи, Фил! Ако не искаш още днес да научиш всичко за смъртта от личен опит.

Джеймс побягна към бялата къща. Той беше твърде напрегнат, за да чуе звука на отваряща се врата на кола зад гърба си.

— А изглеждаше такова мило момиче — изпъшка Аш. Той беше извил двете ръце на Попи зад гърба й, опитвайки се да бъде на достатъчно голямо разстояние от краката й, така че да не може да го достигне. — Хайде, престани да правиш това.

Аш беше прекалено силен. Попи не беше в състояние да се съпротивлява и той я придърпваше сантиметър по сантиметър обратно към преддверието.

„По-добре се откажи — мислеше си Попи. — Безсмислено е. С теб е свършено.“

Представяше си какво ще се случи след малко. Как я изправят пред тези изтънчени и красиви хора на Нощта и я изобличават. Вече виждаше безмилостните им очи. Техният тъжен домакин щеше да се приближи към нея, изразът на лицето му щеше да се промени и той вече нямаше да изглежда толкова печален. На мястото на тъгата щеше да дойде свирепост. Зъбите му щяха да се издължат. Очите му щяха да станат сребристи. Сетне той щеше да изръмжи и да нанесе своя удар.

И това щеше да бъде краят на Попи.

А може би те не постъпваха така. Може би екзекуциите в Нощния свят се извършваха по друг начин. Но онова, което предстоеше да се случи, нямаше да е приятно, каквото и да беше то.

„Но аз няма да направя нещата лесни за вас!“ — казваше си Попи. Тя изпрати мисловен сигнал към Аш, изливайки върху него целия си гняв, мъка и разочарование от предателството. Инстинктивно. Като дете, което крещи от обида и гняв.

Но ефектът беше по-различен от този, който имаха крясъците.

Аш трепна и едва не изпусна ръцете й. Това беше само моментна слабост, но тя беше достатъчна за Попи да прозре истината.

„Аз го наранявам. Аз го наранявам!“

Мигом тя спря да се бори физически и вложи цялата си енергия и концентрация в следващата телепатична атака. Онова, което се получи, имаше ефекта на мисловна бомба.

Пусни Ме, Проклето Вампирско Влечуго!

Аш се олюля. Попи повтори атаката си, като този път мисълта й имаше силата на унищожителна мощна огнехвъргачка.

ПУСНИ МЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!

И той действително я пусна. След това, докато Попи все още се чувстваше слаба от огромното усилие, Аш се опита да я докопа отново.

— По-добре не го прави — каза зад него студен като стомана глас. Попи се огледа и видя Джеймс.

В този момент сърцето й понечи да изскочи от гърдите й. И сетне, без да съзнава как, тя се озова в прегръдките му.

О, Джеймс, как ме намери?

Добре ли си? — беше единственият му отговор.

— Да — каза накрая Попи на глас. Беше неописуемо хубаво да бъде отново с него, в обятията му. Като да се събудиш от кошмар и да видиш усмивката на майка си. Тя зарови лице под брадичката му.

— Сигурна ли си, че си добре?

— Да, да.

— Тогава почакай, докато убия този негодник и после тръгваме.

Джеймс беше абсолютно сериозен. Попи почувства това в мислите му и във всеки мускул и сухожилие от тялото му. Той искаше да убие Аш.

Тя вдигна глава, чувайки смеха на Аш.

— Е, какво пък, ще бъде добър бой — рече той.

„Не!“, помисли си Попи. Аш изглеждаше опасен. И в много лошо разположение на духа. И дори Джеймс да успееше да го победи, той можеше да пострада тежко при един евентуален сблъсък помежду им.