Л. Смит: Таен вампир

И сега се чувстваше добре. Достатъчно енергична, за да тропне един жизнерадостен холандски танц. Достатъчно уверена, за да се усмихне на Теа.

— Благодаря ти — каза тя.

Теа се усмихна в отговор, сякаш намираше Попи странна и чудата, но мила. При всяко положение не изглеждаше подозрителна.

— Няма нищо — каза тя и сви китката си, при което на лицето й се появи лека болезнена гримаса.

Попи за пръв път можа да се огледа. Стаята, в която се намираха, приличаше повече на всекидневна, отколкото на част от магазин. До кушетката имаше телевизор и няколко стола, а в дъното маса със свещи и накаден тамян.

— Това е класна стая — обясни Теа. — Тук баба прави заклинания и събира учениците си.

— А другата част е магазин? — каза Попи предпазливо, защото не знаеше дали не пита за нещо очевидно.

Теа не изглеждаше изненадана.

— Да, знам, че на пръв поглед изглежда, че наоколо няма достатъчно вещици, за да имаме прилична клиентела. Но истината е, че те пристигат от цялата страна. Баба е страшно известна и те купуват много неща.

Попи кимна, изглеждайки подобаващо впечатлена. Не се осмели да задава повече въпроси, но вледененото й сърце се беше стоплило поне малко. Не всички Нощни хора бяха жестоки и зли. Тя дори имаше чувството, че може да се сприятели с това момиче, ако останеха по-дълго време заедно. Може би все пак щеше да намери своето място в Нощния свят.

— Е, благодаря още веднъж — промълви тя тихо.

— Казах ти, че няма за какво. Но не позволявай повече на Аш да те довежда до това състояние. Той е толкова безотговорен .

— Това беше нож в гърба, Теа. Наистина — рече Аш. Той беше отдръпнал мънистената завеса с ръка. — Но като се замисля, и аз самият като че ли се чувствам малко отпаднал. — Той повдигна многозначително вежди.

— Скочи в езерото Мийд да се освежиш, Аш — каза Теа сладко.

Аш я гледаше невинно с копнеж.

— Само едно малко ухапване. Капчица поне — умоляваше я той. — Имаш такова прекрасно бяло гърло…

— За кого става дума? — попита Блейс, минавайки през другата половина на мънистената завеса. Тя застана в средата на стаята и тръсна дългите си черни коси с вид на момиче, което е свикнало да бъде в центъра на вниманието.

— И за двете ви — отвърна галантно Аш. Сетне той като че ли си спомни за Попи. — И, разбира се, за това малко сънуващо момиче, на което всичко и е бяло и красиво.

Блейс, която допреди малко се усмихваше, сега изглеждаше навъсена. Тя се вгледа дълго и изпитателно в Попи. С неприязън… и още нещо.

Подозрение. Зараждащо се подозрение.

Попи го почувства . Мислите на Блейс бяха ярки, остри и злонамерени, като назъбено стъкло.

После тя изведнъж се усмихна и погледна Аш.

— Предполагам, че си дошъл за партито.

— Не, какво парти?

Блейс въздъхна по начин, който подчерта дълбокото деколте на блузата й.

— Партито на Слънцестоенето, разбира се. Организира го Тиери. Всички ще бъдат там.

Аш изглеждаше заинтригуван. Очите му проблясваха мрачно в мъждивата светлина на учебната стая. След това той поклати глава.

— Не, няма да мога да дойда. Съжалявам. Смятам да покажа на Попи града.

— Можеш да дойдеш и по-късно. Най-интересното ще започне след полунощ. — Блейс се взираше в Аш с някаква особена настоятелност. Аш прехапа устни, сетне поклати отново глава и се усмихна.

— Е добре, може би — рече той. — Ще видя как вървят нещата.

Попи разбра, че Аш казва повече, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Между него и Блейс течеше някакъв скрит диалог. Но той не беше телепатичен и смисълът му остана загадка за Попи.

— Е, приятно прекарване — каза Теа и се усмихна на Попи, миг преди Аш да я поведе навън.

Аш се взираше с присвити очи към булеварда.

— Ако побързаме, ще можем да видим изригването на вулкана — отбеляза той.

Попи го погледна, но не се поинтересува за какъв вулкан говори Аш. Вместо това попита:

— Какво е това парти на Слънцестоенето?

— Става дума за лятното слънцестоене. Най-дългият ден в годината. Това е празник на Нощните хора. Също като Деня на мармота 11 11 Мадър от Madder (англ.) — вид билка. — Б.пр. .

— Защо Нощните хора го честват?

— О, така е било винаги. Това е ден с голям магически заряд, нали разбираш. Бих те завел на партито, но там ще бъде опасно. Тиери е вампир Старейшина. — После той добави: — А, ето го и вулкана.

И това наистина беше вулкан. Намираше се пред един хотел. По склоновете му с грохот се разплискваха водопади, а от върха му бликаха червени светлини. Аш паркира успоредно на тротоара.