Л. Смит: Таен вампир

— Тиери Дескуердес. Той прави винаги големи забави.

— И освен това е Старейшина.

— Какво?

— Нищо. Няма значение. — Джеймс тръгна заднешком към изхода на магазина. — Благодаря за помощта. Ще ти се обадя по-късно.

— Джеймс… — Теа го погледна безпомощно. — Защо не си починеш малко? Не изглеждаш много добре…

— Нищо ми няма — отвърна Джеймс, който беше вече на вратата.

Когато влезе в колата, той каза:

— Вече можеш да се изправиш.

Фил се надигна от пода на задната седалка, където се беше крил до този момент.

— Какво става? Нямаше те доста време.

— Мисля, че знам къде е Попи.

— Само мислиш , така ли?

— Млъкни, Фил. — Нямаше време за препирни и цялото му внимание беше насочено към Попи.

— Добре, къде е тя?

Джеймс заговори бавно и отчетливо:

— Тя е на една забава или скоро ще бъде там. Това е голямо парти, където ще бъде пълно с вампири. И ще има най-малко един Старейшина. Идеалното място, където може да бъде разкрита.

Фил преглътна.

— И ти предполагаш, че Аш ще я заведе именно там?

— Знам, че ще го направи.

— Тогава трябва да го спрем.

— Може би е твърде късно.

Партито се оказа доста странно. Попи се изненада от това колко млади бяха повечето хора тук. Тук-там имаше някой възрастен, но повечето гости бяха тийнейджъри.

— Това са създадени вампири — обясни Аш услужливо. Попи си спомни какво й беше разказал Джеймс: създадените вампири оставаха на тази възраст, на която ги беше заварила смъртта, но вампирите ламия можеха да спрат процеса на стареене по всяко време. Това вероятно означаваше, че Джеймс можеше да остарее, колкото поиска, докато тя щеше да остане на шестнайсет завинаги. Не че това имаше голямо значение. Ако тя и Джеймс имаха шанса да бъдат заедно, те може би и двамата щяха да останат млади — но след като бяха разделени, Джеймс вероятно щеше да отложи момента, когато ще спре да остарява.

И все пак беше странно да видиш как една деветнайсетгодишна девойка разговаря сериозно с хлапе, което е на около четири. Четиригодишното момиче беше изключително сладко, с леко извити очи и блестяща черна коса, но в израза на лицето му имаше нещо едновременно невинно и жестоко.

— Да видим сега кой е тук… Това е Цирцея 12 12 Денят на мармота се празнува в САЩ и Канада на 2 февруари. Според легендата, ако е облачно, когато мармотът излезе на този ден от бърлогата си, зимата скоро ще свърши. — Б.пр. . Известна вещица. А онази там е Сехмет 13 13 Цирцея е име на нимфа от старогръцката митология. — Б.пр. , тя е шейпшифтър. Уверявам те, че не би искала да се изпречиш на пътя й — каза Аш дружески. Той и Попи стояха в неголямо преддверие, водещо към салона на къщата няколко стъпала по-долу. Всъщност помещението можеше да мине и за бална зала на замък. Попи никога не беше виждала толкова богат частен дом, въпреки че бе зървала именията в Бел Еър и Бевърли Хилс.

— Ясно — отвърна Попи, поглеждайки бегло в указаната посока. Тя видя две високи красиви момичета, но нямаше представа коя е Цирцея и коя Сехмет.

— А това е Тиери, нашият домакин. Той е Старейшина.

Старейшина? Човекът, който Аш сочеше, не изглеждаше на повече от деветнайсет години. Той беше красив като всички вампири, висок, русоляв и замислен. Почти тъжен.

— На колко години е той?

— О, забравил съм. Бил е ухапан от моя далечна родственица много, много отдавна. Още по времето, когато хората са живеели в пещери.

Попи предположи, че Аш се шегува. Но може би не беше така.

— С какво по-точно се занимават Старейшините?

— Те просто създават правилата. И следят останалите да ги спазват. — На устните на Аш играеше странна усмивка. Той се обърна и погледна Попи в упор. С черните очи на змия.

Тогава Попи разбра всичко.

Тя отстъпи бързо назад, но Аш моментално я последва. Попи видя една врата в другия край на преддверието и се насочи натам. Мина през нея, но тя водеше към тераса.

Измери разстоянието до долу с поглед, но преди да направи следващото си движение, Аш я беше сграбчил за ръката.

„Не се съпротивлявай — каза си тя отчаяно. — Той е силен. Изчакай удобния момент.“

Попи направи усилие да запази самообладание и срещна тъмния поглед на Аш.

— Ти ме доведе тук нарочно — каза тя.

— Да.

— За да ме предадеш?

Той се усмихна.

— Но защо ?

Аш отметна назад глава и се разсмя. Очарователният му мелодичен смях накара Попи да настръхне.

— Ти си човек — каза той. — Или би трябвало да си такава. Джеймс е постъпил неправилно, когато те е превърнал в нещо друго.